Ондржей Секора
Мравките не се предават (3)

Ферда започва работа

Ферда изглеждаше като подплашен. Изскочи от скривалището и веднага се върна с четка и метла, които набързо бе направил от трева.

— Ще почистя, ще разтребя, ще помета, всичко ще наредя — подсвирна си той и веднага взе да почиства. Сетне събра сметта на един лист и я изнесе навън.

Но като излизаше от скривалището, той се спъна о нещо и — прааас! Разнесе се страшен трясък като гръм, сякаш половината от света се срина и на Ферда му притъмня.

— Какво е това? Какво стана? Нима толкова силно се ударих? — уплаши се Ферда. — Счупих си нещо — и той бързо взе да опипва коленете, лактите, а накрая и носа си.

Но нито коляното, нито лакътят и носът му бяха причина за ужасния трясък — това бе истинска гръмотевица, защото наближаваше буря, след която щеше да плисне такъв проливен дъжд, че нищо нямаше да се вижда. И ако Ферда не побърза, мравчите яйца щяха да се намокрят. Не бива да се губи нито секунда! Ферда летеше като стрела: пренасяше, строеше и скоро сглоби над майката хубава стрехичка от клонки и борови иглички, а отстрани иззида стени от камъчета, от листа и трева и майката се почувствува като в истинска къщичка.

Когато отново се разнесе — тряяяс! — когато отново загърмя и рукна силен дъжд, Ферда се вмъкна вътре и затвори къщурката с едно камъче вместо врата. Двамата бяха вече в безопасност.

Бум-бурум-бум-бум! — забарабаниха по стряхата дъждовните капки. Те търсеха откъде да се вмъкнат в скривалището, тичаха от пролука на пролука, но всичко бе здраво затулено. В скривалището не проникна нито капка дъжд. Вътре бе сухо и тихо. Дори можеше да се гледа какво става навън. Ферда и затова се беше погрижил. Сложил бе в стената едно от прозрачните крилца на майката и през него се виждаше като през прозорец.