Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mravenci se nedají, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
mladenova_1978
Корекция, Форматиране
analda(2021)

Издание:

Автор: Ондржей Секора

Заглавие: Мравките не се предават

Преводач: Емилия Карл Лещова

Година на превод: 1960

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1961

Тип: Приказки

Националност: чешка

Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 20. III. 1961 г.

Редактор: Мария Радева

Редактор на издателството: Милка Молерова

Художествен редактор: Мария Недкова

Технически редактор: Димитър Дилов

Художник на илюстрациите: Ондржей Секора

Коректор: Недялка Труфева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178

История

  1. —Добавяне

За голямото въздушно нападение

54_napadenie.jpg Лесно е да се каже: „Спете спокойно!“ Мравките предпочетоха все пак да се приготвят за упорита отбрана. Бавачките се погрижиха за яйчицата и какавидите, пренесоха ги в най-укрепените стаи, а стражата цяла нощ не мръдна от барикадите при входовете.

Всички бяха любопитни какво ще стане утре сутринта.

Когато на другия ден отвориха портите, часовоите се огледаха внимателно наоколо.

— Вънка има някаква мъгла! — известиха те.

— Вън има някаква мъгла! — съобщи Мърморко, когато рано сутринта изнесе сметта от мравуняка. — Но това няма значение, ние не се страхуваме — добави той веднага, за да не помисли някой, че пак мърмори.

— Вън наистина има мъгла — каза си Ферда, като погледна от мравуняка, — но тя е някак странна.

След това всички започнаха да наблюдават мъглата. Гледаха, гледаха и най-после разбраха, че това не е никаква мъгла, а някакво чудо — мравунякът бе обграден от всички страни с тънка паяжина, опъната между дърветата, между високата трева и храстите. Паяжини висяха навсякъде и във всяка от тях бе застанал на стража по един паяк.

Нашият Паяк изпълни обещанието си. Той беше повикал всичките, си деца и през нощта бяха изтъкали паяжина около целия мравуняк.

И ето — нападението започна!

Изведнъж при една от паяжините се вдигна страшна врява. Там вероятно бяха хванали първия враг. Паяжината силно се разтресе и хванатият пленник грозно забръмча. От всички страни се спуснаха към него паяците. Те го омотаха в паяжината. Сигурно е много голям!

Но какво е това?! Пленникът закрещя:

— Фердо, Фердо, помощ — това съм аз, Дивата пчела!

55_diva_pchela.jpg

— Нещастната Дива пчела! Какво ли е правила, та първа се е хванала в паяжината? Веднага трябва да изтичам при нея, докато не е късно — каза си Ферда. — Няма да й помогне това, че е голяма и силна. Паяците така ще я омотаят, че няма да може да мръдне.

Дивата пчела дълго не можеше да дойде на себе си, след като я освободиха от паяжината, а само произнасяше неразбираеми слова: — Те вече… вече… щурчетата… Червейката… ох, какво се обърках — Сечко — те вече летят насам. — И тя падна на земята като пребита.

Мравките положиха припадналата пчела върху меката трева и погледнаха към небето.

Наистина, нещо летеше. Ветрецът носеше нещо белезникаво. Какво е това? Глупости! Защо Сечко ни плаши? Наистина, изглежда като парашути, но това са обикновени пухчета от глухарчета! Само семенцата под пухчетата са малко по-големи.

Погледнете, погледнете — това не са обикновени семенца! Върху всяко семенце на глухарчето е седнало малко бръмбарче; едно от тях се хвана вече в паяжината и преди още паяците да го омотаят, мравките го познаха; да, да, то бе като Бръмбазъчето, което неотдавна унищожи мравчите яйчица и после избяга…

Ах, тези подли робовладелци! Като разбраха, че ле могат да откраднат какавидите на нашите мравки, решили да им отмъстят, да им напакостят жестока, като изпратят по въздуха насекоми убийци, които да унищожат потомството им. Изпратили бръмбарчетата да им изядат всичките яйчица.

56_pauazina_parashuti.jpg

В паяжината падаха вече следващите парашутчета, Паяците стремително се спускаха по нишките на паяжината и веднага връзваха всеки попаднал в мрежата пленник, всяко бръмбарче. Така бяха хванати много и много унищожители на мравчи яйчица.

Мравките стояха нащрек и бяха готови да унищожат всяко бръмбарче, което падне на земята до Мравуняка. Но това не им се удаде, защото нито един парашутист не падна близко до тях, а всички се хванаха в мрежата. Само няколко от тях паднаха далеч в тревата й храстите, където нямаше паяжина. Ала срещу тях се втурна стражата. Ако ги намери, тежко и горко на подлите вредители!

И преди още слънцето да се издигне високо над дърветата, всички щурчета разгласяваха как е завършило нападението на парашутистите.