Ондржей Секора
Мравките не се предават (21)

Но и Червейката не бива да се лиши от радост

Отново цялата околност бе обзета от вълнение. Около Рогача бяха застанали цели тълпи любопитни и когато той прехапваше някое клонче, те му пригласяха развълнувано: „Хруп! Хруп!“ А Рогача, вдъхновен от тяхното удивление, работеше толкова разпалено, че трески хвърчаха наоколо.

— Аз работя колкото цяла бригада — говореше си той самодоволно.

Ами около Охлюва? Тук се блъскаха цели тълпи бръмбарчета. А имаше и критики. Две зелени скакалчета бяха много обидени — и те можели да носят нещо, трябвало да си спомнят и за тях, и те с радост щели да помогнат. Но щом никой не държи на тях, щели да се махнат оттук. И докато мравките се наканят да ги повикат, те наистина избягаха.

Предложи услугите си и онази любезна, малка, тънка Червейка. — Моля ви се, аз чух, че тук се работи много добре. И аз желая да върша нещо хубаво. Не можете ли, моля ви се, да ми възложите някаква работа? Аз бих искала да стана бригадирка!

Каква добра Червейка! Трябва на всяка цена да се намери и за нея някаква работа, да се достави и на нея радост. Мравките дълго размишляваха. Галерии тя не може да им прокопава, защото е свикнала на мека почва. Камъчетата също не могат да се товарят на нея. Те биха смазали нежната Червейка. Да я впрегнат?! Това пък съвсем не може! Тя е толкова гладка, че всяко хамутче ще се изплъзне от нея.

Ферда се чукна по челото. Та нали той беше видял как голямата дебела Червейка влачи листа в дупката си! — Слушай, Червейко, не можеш ли да ни помогнеш да посадим нещо около мравуняка? Някаква хубава трева или някакви хубави растения заедно с коренчетата? Това не ти ли харесва?

— О, да. С удоволствие ще го направя. Аз, моля ви се, разбирам от коренчета!

Тази работа бе точно за Червейката! Тя наистина си знаеше работата. Избираше си винаги хубаво растение, разриваше пръстта около коренчето му, изваждаше го внимателно и тържествуващо го повличаше към мравуняка. Ако някой имаше случайно свободно време, наблюдаваше с удоволствие изкусната й работа. Червейката правеше най-напред в земята дупчица, разрохкваше почвата и после вмъкваше коренчетата на растението в ямката. Мравките донасяха малко вода, поливаха растението и — готово! Така около мравуняка израсна най-красивата градина.

— Колко хубаво ще живеят нашите мравки! — радваше се Ферда. — Навсякъде около тях ще бъде красиво, те ще бъдат весели, с удоволствие ще работят всичко. И колкото мравките бъдат по-весели, колкото по-усърдно работят, толкова и мравунякът ще бъде по-силен.

Всяка вечер Ферда наглеждаше личинките. Те винаги го очакваха с нетърпение. През деня лудуваха, играеха, спортуваха, а вечер искаха Ферда да им разказва приказки.

Ферда вече не измисляше приказките. Той разказваше на личинките за всичко онова, което ставаше на строежа. Разказваше им за Работливко, за Шишко, за Рогача, за Охлюва, за любезната Червейка, за светулчиците, а личинките го слушаха захласнати.

И макар че Ферда нищо не измисляше, това бяха най-хубавите приказки.