Ондржей Секора
Мравките не се предават (20)

Как и Охлюва се зарадва

Но при нарязаните дръвчета ги чакаше нова изненада. Ферда беше наредил гредите и ги беше натоварил на една дървена шейна. Гредите бяха цяла планина. Петдесет мравки едва ли биха, могли да ги мръднат.

— Сега и аз ще ви покажа нещо — смигна Ферда на мравките и след малко уж случайно доведе при шейната един голям Охлюв.

— Наистина, не сме виждали такава хубава къщичка като твоята — взе Ферда да ласкае Охлюва. — Но и ти самият не знаеш колко по-хубава ще бъде тя, ако си издигнеш над нея още един етаж.

Охлюва се спря изненадан.

— Това не е никак трудно — продължи Ферда и пак намигна на мравките. — Можеш да започнеш оттук — посочи Ферда към черупката на Охлюва, — а пък тук можеш да си направиш, да речем, балкон.

Работливко и Хитрушко веднага се досетиха какво трябва да направят. Те сложиха на Охлюва приготвената юзда и го впрегнаха в шейната.

— Докато се обърнеш, ние ще свършим тая работа — уверяваше Ферда Охлюва. — Не вярваш ли? Ела да видиш как се строи при нас! След малко ще довършим и петия етаж.

— Любопитен съм, любопитен съм, много съм любопитен! — засмя се Охлюва и се повлече послушно след Ферда. И здравенякът му грамаден, дори не усети, че тегли шейна с голям товар. Честна дума, той спести труда на петдесет мравки.

— Винаги ли пълзиш така бавно или можеш и по-бързо — подпитваше Ферда Охлюва.

— Трябва да побързаме, за да пристигнем на строежа преди почивката — подкрепи Хитрушко деликатно Ферда.

Охлюва се уплаши. Не, той решително не желае да закъснее. Напъна се и шейната тръгна по-бързо. Почти със скоростта на забързана мравка.

След малко те пристигнаха и пред Охлюва се откри приказна гледка. Мравунякът приличаше на отворен часовник: всеки си гледаше работата и все пак работеха заедно. Така се получаваше нещо чудесно. Охлюва наблюдаваше очарован. — Колко е хубаво, колко е красиво! Всичко бих дал, ако можех и аз да работя нещо! Веднага бих ви помогнал — въздъхна Охлюва.

— Я се обърни да видиш колко много ни помогна — помоли го Ферда и му показа какъв огромен товар греди е докарал до мравуняка.

— Аз ли? Нима и аз мога да работя така хубаво? — засия Охлюва. — Наистина ли? Ами че аз никога не съм предполагал, че мога да свърша такава хубава работа! Бързо, бързо — аз пак ще отида.

Той се обърна и като бързаше, колкото може, тръгна пак към мястото, където Рогача режеше нови греди по дадената мярка. Натовариха пак шейната и Охлюва пак я повлече, като не знаеше какво да прави от радост. Той ту бръмчеше като трактор, ту цвилеше като стадо коне, ту пуфтеше и пищеше като локомотив. Толкова много му харесваше работата!