Ондржей Секора
Мравките не се предават (19)

Как Рогача помогна

На другия ден Работливко заведе Ферда на слънце в храстите и двамата се укриха в меката трева.

— Сега внимавай — каза Работливко и притисна Ферда към земята. След малко зад храстите се показа нещо голямо, черно. — Това пък какво е? — рече си Ферда. — Та това е бръмбарът Рогач, а мравокът Хитрушко разговаря с него.

В това време мравокът Хитрушко разглеждаше рогата на Рогача и го питаше: — Слушай, нима наистина не можеш да си движиш рогата? Наистина ли?

— Как така? Защо да не мога? — отвърна Рогача. — Това е съвсем лесно — й размаха мощно рогата си.

— Е-хей! — смая се Хитрушко. — Кой е очаквал такова нещо? Но вероятно ти нищо не работиш с тях, а само ги размахваш? В тях няма никаква сила, нали? — подпитваше Хитрушко Рогача.

— Какво? Никаква сила ли? — хвана се Рогача на въдицата. — Посочи ми какво да отрежа с тях и ще видиш!

Хитрушко веднага му посочи едно клонче от тези, които им трябваха в мравуняка вместо греди. Рогача направи „щък“ и отряза клончето.

— Но ето това едва ли ще отрежеш. Няма да можеш.

Хитрушко отново посочи клончето и Рогача пак — щък! — и отряза такова дълго парче, ама точно такова, каквото бе необходимо на мравките за подпорни на стълбищата.

— Елате тук, такова нещо не сте виждали — повика Хитрушко Ферда и Работливко. — Вижте какво ще ви покаже Рогача. Това е великолепно, това е чудесно! Такава сила. И още не се е уморил.

Рогача, поласкан от похвалите, режеше една след друга гредите, които Хитрушко му посочваше, само и само да докаже, че това никак не го изморява. Чак когато наряза цяла купчина греди, той се сепна и се обърна подозрително към Хитрушко:

— Я слушай, ти да не си намислил да се подиграваш с мен?

Но Хитрушко го помилва и му каза ласкаво: — Не те подигравам, Рогачо. Аз ще ти докажа, че работата не е за смях. Ще ти покажа за какво са ни необходими тези греди. Ела с нас! — И той поведе Рогача към мравуняка.

Каква чудна гледка се откри пред тях! Мравунякът не приличаше на мравуняк, а на огромна строителна площадка, която гъмжеше от работници. Бяха построени скелите за още три етажа. Сечко ходеше важно насам-натам, повдигаше пипалата си, а Шишко мереше с тях дали не са допуснали някаква грешка. От едната страна, мравките влачеха борови иглички и клончета, а от другата — пясък и камъни. От подземието дотича мравокът Чукче и ядосано извика: — Какво става с гредите за „долните“? Кога ще ги донесете?

— Това е чудесно, това е прекрасно — чудеше се Рогача. — Момчета, щом е така, веднага ще започна да ви помагам! Ще ви помагам, ще ви помагам! Та аз дори не знаех, че мога да върша такава хубава работа — да режа греди за строеж. Бързо, тичайте, отново започваме работа! — И забързаха с Хитрушко да режат греди.