Ондржей Секора
Мравките не се предават (17)

Приказка за мравока Игралчо

Имало едно време един мравуняк и в него се родил мравокът Игралчо. Едва изскочил от какавидата, извели го вън и му рекли: — Погледни, ей там в онова дърво пчелите имат гнездо. Вчера ние им почистихме гнездото и те обещаха да ни дадат малко мед. Иди да го донесеш.

Но на мравока Игралчо хич не му се искало да отиде за мед. Докато бил личинка, той само играел, а сега изведнъж трябвало да работи! Затътрил се той бавно и му се струвало, че няма да стигне до дървото. Изведнъж забелязал един Охлюв с голяма къщичка на гърба. Охлюва се спрял и извикал: — Качвайте се! Готово! Зън-зън! — и тръгнал. След малко пак извикал: — Зън-зън! — и спрял.

— Какво правиш, Охлюве? — попитал Игралчо.

— Играя на трамвай. Ако искаш, ела да те повозя — отговорил Охлюва. Това много се харесало на немирния мравок и той се покатерил върху къщичката на Охлюва. — Зън-зън, готово! Тръгваме! — и тръгнали. Но когато малкият мравок видял, че всички мравки наоколо се движат много по-бързо от Охлюва, рекъл си: — Така и до довечера няма да стигна при дървото. Скочил долу и продължил бавно нататък. Тогава видял дебелата розова Червейка. Тя пълзяла по земята, сумтяла и пищяла: — Шш-шш-шш… ппи-у!

— Какво правиш, Червейко? — попитал я мравокът Игралчо.

— Играя на влак, ако искаш, да те повозя — отговорила Червейката. И това се харесало на палавия мравок. Качил се на Червейката и понеже тя била мекичка, мравокът се настанил удобно и след малко заспал. Когато се събудил, те били в дупката на Червейката и около мравока се разстилала черна, страшна тъмнина. — Къде се намираме? — изплашил се мравокът.

— Намираме се в тунела — казала Червейката и изпищяла „пиу-у!“, за да не прегази някого в тъмното.

— И до довечера няма да стигна при дървото — ужасил се мравокът, изтърчал бързо от дупката и пак тръгнал бавно напред.

В това време във въздуха прелетяло едно лъскаво Водно конче; като го наближило, то подвикнало „фиу-фиуууу!“ и изчезнало. Но пак се върнало, литнало над мравока и подвикнало отново „фиу-фиуууу!“ и пак изчезнало, но след малко кацнало на едно гладко камъче.

— Какво правиш, Водно конче? — попитал мравокът. — Ами играя си на реактивен самолет — отговорило Водното конче. — Ако желаеш, мога да те повозя. Но трябва здраво да се държиш.

Мравокът много се зарадвал, покачил се на Водното конче, хванал се здраво и „фиу-фиуууу!“ — Водното конче полетяло като светкавица.

Олелееее! Мравокът не очаквал такава скорост. Ръцете му се плъзнали, прекатурил се назад, полетял надолу и — цоп! — във водата! Но не се удавил. Хванал се за едно листенце и се спасил.

В същото време видял една жаба, която си играела на параход.

— Искаш ли да те повозя? — попитала го Жабата. — Качи се на гърба ми! — Едва мравокът се покачил на гърба на Жабата, и тя — раз-два — стигнала до брега. Мравокът й благодарил, скочил на брега и понеже дървото с пчелите било близо, той тръгнал към него сам.

Пчелите направили буренце от восък, напълнили го с мед и го дали на мравока.

— Как ли ще го нося? — въздъхнал Игралчо. — То много тежи, краката ме болят, пък и не ми се върви. Ако си играя на нещо по пътя, може би ще ми бъде по-лесно.

Пчелите веднага започнали да му измислят разни игри: — Играй си на влак! Играй си на трамвай!

Играй си на самолет! — Но Игрално им отговорил, че вече е играл на такива игри. Тогава една пчела, която наблюдавала как наоколо бързат мравки с големи товари, му казала: — Знаеш ли какво? Играй си на мравка!

— Това се казва идея! — рекъл си Игралчо. — На мравка още не съм си играл. Той видял как мравокът Работливко метнал на рамото си като перце една греда, пет пъти по-голяма от него. — Ще си играя на Работливко! — тържествувал Игралчо и вдигнал на рамо буренцето с меда.

После той видял мравока Бежко, който тичал с товара си десет пъти по-бързо, отколкото трамваят на Охлюва. — Браво, ще си играя на Бежко! — рекъл Игралчо и натоварен с меда, изпреварил и Бежко.

После видял върху мравуняка мравока Шишко, който не знаел какво е почивка, и си рекъл: „Ще си играя на мравока Шишко и ще работя безспир“. Едва сложил в мравуняка буренцето с меда, той пак затичал към дървото, като си играел по пътя на всички работливи мравоци. И така до вечерта той донесъл десет буренца с мед. Всичкият мед, представете си, бил само за личинките. Личинките яли мед, та едва не преяли, и после всички обещали, че като пораснат, като станат мравки, ще си играят на Игралчо, за да могат да работят всичко добре като него.

Приказката свърши и след като личинките легнаха да спят, Ферда отиде да види как върви съревнованието горе. По пътя той се сблъска с Дърдорко.

— Фердо, ела да видиш какво правят — оплака се ужасеният Дърдорко. — Та това е страшно! Те съвсем сериозно се съревновават! Трябва веднага да се спре това, иначе ще си повредят здравето! Фердо, всички ще се преуморят. Фердо, мравунякът ще загине.