Ондржей Секора
Фердо мравката (8)

За бръмбара Торбалан и за това как се хвърля ласо

На другия ден над Фердовата къщурка кръжеше Калинка. Завъртя се няколко пъти наоколо, дори по едно време сякаш се накани да кацне на земята, но не кацна. Не каза нито „а“, нито „б“ и пак отлетя.

„Сигурно вече е попитала майка си! — предположи Фердо. — А сега, може би, дойде да види дали съм й хванал жребец. Хайде, бързо на работа!“

Пъргаво скочи — ще си направи ласо, за да хване за Калинка някое хубаво жребце. Взе едно дълго въже от паяжинени влакна, направи накрая голяма примка, но изведнъж се сепна:

„Как всъщност се хвърля ласо? Трябва най-напред да опитам!“ И завъртя ласото над главата си. Въжето направи осморка във въздуха и се изви като змия, но накрая, когато Фердо го хвърли напред, така се омота около една лайкучка, че изобщо не можеше да се размотае.

Точно в този момент се появи бръмбарът Торбалан. Не знаете ли кой е бръмбарът Торбалан? Ами един такъв странен бръмбар. Къде живее, не мога да ви кажа, но всеки го познава, защото бръмбарът Торбалан знаеше толкова много неща, а и умееше добре да разказва.

Когато бръмбарът Торбалан беше още червейче…

Как, ами вие не знаете ли, че бръмбарчето най-напред е червейче, а чак след това бръмбар? Аха-а-а! Тогава ще трябва първо да ви обясня.

Когато иска да има деца, госпожа Бръмбарова снася едни съвсем мънички, мъ-ъ-ънички яйчица. Те са толкова миниатюрни, че ако от тях се родят веднага бръмбарчета, ще бъдат толкова микроскопични, че изобщо няма да се виждат. Никой не би им обърнал внимание.

А така не бива! Затова най-напред от яйчицата се раждат червейчета, тези червейчета ядат около себе си каквото им попадне. Растат, растат и все ядат, докато станат много големи и дебели. След това се забулват едни в дебела обвивка, а други пък в меко пухено юрганче и заспиват.

Спят, спят, спят, а като се събудят, пук — обвивката или юрганчето се пуква и от нея излиза красив, голям и силен бръмбар и веднага литва по света.

Всъщност това става по същия начин, както с гъсеницата и пеперудата!

А историята с бръмбара Торбалан беше следната: неговата майка снесла своите яйца на едно дърво. И какво мислите, станало — на другия ден дошли дървари и отсекли дървото. В дъскорезницата от него нарязали дъски, които закарали на дърводелците. Те ги рендосали, заковали ги една за друга — и тъкмо онова парче дърво с бръмбарските яйца било заковано на парапета на новото кино „Просвета“.

И какво станало след това! От едно яйчице се излюпило малко червейче — то се нарича ларва. Тази ларва дъвче, храни се от дървото, в което се е излюпила, и изведнъж главата й се показва навън.

И какво да види? Голям, тъмен салон, само на края му осветен екран, а по екрана в момента подскача едно смешно човече. Долу в салона всички се смеят, та се превиват от смях. Какво ли дават?

Ясно е, че Чарли Чаплин.

На червейчето много му харесало. Затова винаги, когато започвала прожекция, то прогризвало дъската толкова пъти, колкото го давали. Затова не се чудете, че научило всичко наизуст.

Когато му дошло времето за големия сън, забулило се в пухеното юрганче и спало, докато юрганчето се пукнало. От него обаче излезнало не червейче, а бръмбарът Торбалан. Разперил крила и фъ-ър-р-р-р — излетял в полето. А там по цял ден нищо друго не правеше, а все разправяше какво е видял в киното.

Този именно бръмбар Торбалан дойде при Фердо, когато Фердо се опитваше да измъкне замотаното около лайката въже.

„Какво правите? — попита Торбалан. — Да не би да пускате хвърчило?“

„Ами, хвърчило! — отговори му Фердо. — Уча се да хвърлям ласо.“ И леко се изчерви.

О, само да бяхте видели Торбалан! „Ласо! Ласо! Човече, значи вие не умеете да хвърляте ласо и искате да се научите, така ли? Охо, аз съм виждал в киното каубои как хващат диви коне. Погледнете, така става тази работа!“

Бръмбарът Торбалан се изправи на пръсти като балерина. „Най-напред ласото се завърта — обясняваше той и започна да маха наоколо с ръка, сякаш пъдеше мухи, — а след това се хвърля сръчно.“

Подскочи, сякаш наистина хвърляше нещо, но в този момент ръцете и краката му се преплетоха и той се просна — колкото висок, толкова широк, в тревата.

„Пардон, пардон! — извини се Торбалан. — Ще ви покажа точно как се хвърля ласо, но ми трябва въже!“ Размотаха въжето от лайката, Торбалан направи примка на края му и го завъртя.

„Внимание, сега ще го хвърля!“ Хвърли, въжето полетя, единият му край закачи Фердо, другият — бръмбара Торбалан и изведнъж и двамата се замотаха на кълбо. Торбалан седеше на главата на Фердо, краката на Фердо пък бяха на неговите рамена. Торбалан извика: „Пардон, пардон, трябва да направя още един опит!“ Накара Фердо да застане малко по-настрани, размота ласото, отново го завъртя над главата си. Ласото направи наистина чудесна примка и Торбалан извика: „Виждате ли онзи кол ей там? Сега ще го хвана!“ И хвърли.

Ласото изсвири, изхвърча силно, но вместо напред, полетя назад. Закачи се за тухления комин на Фердовата къщичка и когато бръмбарът Торбалан го дръпна, коминът полетя надолу. Счупи стълбата за тавана, а на земята строши и едно гърне с ягоди.

„Пардон, пардон! — извика Торбалан. — Трябва да се опитам още веднъж! Сега вече знам точно как трябва да се завърти.“

При това той така сръчно изтърси от ласото остатъците от комина, че успя да счупи и един буркан с яйца от пеперуда, подир, което завъртя въжето още веднъж. „Погледнете как ще хвана една маргаритка!“

Ласото се завъртя, засъска и засвири, бръмбарът извика с всичка сила: „Хо-о-оп!“ — и го изхвърли високо във въздуха.

Но не щеш ли — тъкмо в това време оттам прелиташе едно водно конче. То бодна главата си в примката, тя се затегне около врата му и щом въжето се изпъна, събори бръмбара Торбалан на земята. Водното конче го потътри след себе си през треви и камъни.

Торбалан крещеше с цяло гърло: „Пардон, пардон!“ Но водното конче не го чуваше и го влачеше все по-надалеч и по-надалеч.

„Аха, значи така се лови с ласо!“ — каза си Фердо.

Веднага си направи ново ласо и до вечерта си хвана един млад скакалец-жребец.