Ондржей Секора
Фердо мравката (58)

За голямата тайна на Фердо, която Блейчо накрая издаде

Само Фердо не гледаше. Работеше долу в мравуняка, по всички етажи нещо разместваше, монтираше, мъкнеше количките, с които развозваха млякото, а през нощта извика Пищялко, Блейчо и Крачун да му помогнат. Накара ги да му обещаят, че няма да издадат тайната и че ще му помогнат да довърши една голяма весела изненада, каквато в мравуняка още не се е случвала.

Едва сутринта, когато всички мравки отново се втурнаха на работа, Фердо тържествено заяви, че празникът не може да завърши току-така. Ще трябва да организираме на младоженците от съседния мравуняк сватбено пътешествие.

„Какво сватбено пътешествие? И докъде? Царицата няма да ги пусне никъде?“ — попитаха мравките. „Оставете това на мен — каза Фердо. — Само ги поканете у нас!“

Пратениците веднага се запътиха да доведат младоженците. Старата царица отначало не искаше да ги пусне, но като й обещаха, че със сигурност ще ги върнат в нейния мравуняк, се съгласи.

Младоженците още не бяха свалили сватбените си одежди и крила. Пристигнаха в две каляски. Двете двойки изгаряха от нетърпение и любопитство. Какво ли ще стане? Каква ли изненада им е приготвил Фердо? Малко се смущаваха, защото целият мравуняк се беше събрал да ги посрещне.

Но Фердо ги хвана за ръце и им каза: „Поканих ви, мили младоженци, за да ви изпратим на сватбено пътешествие. Няма да летите над гори, за да не ви клъвне някое птиченце, няма и да се катерите по планини, за да не се загубите. Приготвил съм ви пътешествие у нас в мравуняка, за да не изчезнете някъде.“

„Из мравуняка ли? — попитаха разочаровани младоженците. — Та нали го познаваме?“

„Нищо не познавате, ще видите — каза Фердо, — бързо се качвайте!“ И изведнъж се появи Пищялко, измъкна от една дупка две колички — всяка за по двама души.

„Пибит, тръгваме, пибит! — извика Фердо, когато двете двойки седнаха и пусна количките в друга дупка. — Какво ли ще е това? — казаха си младите съпрузи и се притиснаха един към друг. Какво ли е измислил Фердо?“

Но ето че видяха. Ненадейно в тъмнината се показа голяма табела с надпис: „Фердо ви пожелава весело пътуване!“ Под нея се отвори порта, цялата в цветя и — „Фиуу!“ младоженците изпищяха и полетяха в тъмнина. Изведнъж грейна светлина и пред мравките се разкри сцена на театър. В една осветена стая се виждаше как Блейчо, с три тенджери на главата, гони една стоножка. Сигурно нищо не виждаше, тъй като тенджерите му бяха нахлупени чак до раменете. И стоножката беше със завързани очи. Гонеха се насам-натам и Блейчо все хващаше някоя бавачка или мустакат дебеланчо и те пищяха, та се късаха.

Но отново — „Фиуу!“ — количките пак изхвърчаха и потънаха в черен мрак, но ето нещо ответна и в една от залите Пищялко се караше с бай Бомбус. Ах, да можехте да ги чуете отнякъде! Пищялко с тънкото си гласче, бай Бомбус със своя дебел бас — мравките наоколо се пръскаха от смях!

Малко по-нататък, в друга осветена стая, се виждаше нова сцена. Пирамида, направена от малките червейчета. Повярвайте ми, също като в цирк! Само че беше леко наклонена и червейчетата току политаха с нос надолу. Последва отново тъмнина и отново светлина — пред очите на очарованите гости се разкри нова гледка. Как Крачун се бие с бикове. Ех, че ги разиграваше! Дърпаше ги за косъмчетата отзад, прескачаше ги, буташе им пред очите огледало — ах, всичко това беше много по-хубаво, отколкото на истински бой с бикове!

Младоженците не можеха да си поемат дъх от смях. Пътешествието продължаваше. Но изведнъж всички станаха сериозни. Дочуха някаква дивна музика. И изведнъж видяха оркестър. Малките червейчета свиреха, та чак се разтапяха от вълнение. Три червейчета духаха с гребени, две тръбяха като луди с фунийки, едно свиреше на кука за плетене, друго чукаше с пръсти по шест стъклени буркана, а трето удряше с пръчка по една тенджера. Светът не беше чувал такава музика!

Младоженците не успяха да се опомнят и количките литнаха по-нататък. В това време някой ги потупа по рамената. Щом се обърнаха, — плис, — някой им наля вода във вратлетата! И хоп — изскочиха навън.

„Това се казва пътешествие! — смееха се те и си отърсваха водата. — Кой е вярвал, че Фердо ще ни организира такова чудо!“

И ако Блейчо не им беше издал тайната, че Пищялко ги е потупал по раменете, а Крачун им наля вода във вратлетата, сигурно щяха да си мислят, че са преживели под земята истинско чудо.