Ондржей Секора
Фердо мравката (52)

Стана кражба, но Пищялко не беше виновен

Дълго след като стана това, всички казваха: „Е, нали знаете за тогава с Пищялко“ Ама моля ви се, Пищялко беше наистина невинен. Просто този ден той беше назначен за пазач. „Хайде, Пищялко, днес ще пазиш бавачките!“ — заповядаха му. И Пищялко отиде. Винаги някой трябва да придружава бавачките, когато изнасят какавидите на слънце. Някой трябва да пази да не се загубят скъпите им съкровища. Достатъчно е бавачките да се заприказват, и ето ти белята! Врагът може да дебне зад близкото камъче или в тревата — и вървете го гонете, като побегне с откраднатата какавида!

За първи път в живота си Пищялко ставаше пазач. Беше му много чудно. „Не мога да разбера, какво ще прави крадецът с откраднатата какавида?“ — попита той бавачките с пискливото си гласче.

„Как какво ще прави — това, което и ние. Ще я изнася на припек като нас, за да може малкият дебеланко вътре сладко да спи и после да се излюпи хубава, здрава мравка“ — обясни му най-възрастната бавачка.

„А младата мравка след това ще му офейка!“ — заяви победоносно Пищялко.

„Ами!“ — отговори бавачката. „Сега ще ти обясня цялата работа. Когато мравката излезе от какавидата в чуждо гнездо, не може изобщо да разбере, че се намира на чуждо място. Там, където се излюпи от какавидата, там всъщност се е родила, там е нейният дом. И започва да работи за мравуняка, в който се е излюпила, без дори да подозира, че не е оттам. Затова мравките, които нямат достатъчно работници в своя мравуняк, ходят да крадат какавиди, та да им се родят от тях работливи мравки.“

Ето каква била работата! Сега вече всички ще знаем защо някой винаги трябва да придружава и пази бавачките.

Този ден бавачките лека-полека стигнаха до поляната, внимателно разположиха какавидите на припек и също седнаха да се попекат. Изведнъж Пищялко изпищя: „Елате насам, елате насам, вижте тази какавида има крилца!“ — и се наведе над една какавида, вместо да стои на стража.

О, какво събитие! Мравката от тази какавида ще си има крилца! Значи скоро ще настъпи празникът! Обзалагам се, че скоро ще ни се излюпят всички мравчици! „Момичета, елате да видите! Как не сме забелязали досега!“ Всички бавачки се струпаха около какавидата, под чиято обвивка смътно прозираха крилца.

„Наистина, погледнете, Пищялко е прав. Ето и тука, и тука се виждат крилца. Как не сме забелязали! Ура, сигурно и другите какавиди ще бъдат крилати! Я да видим!“

Бързо се обърнаха да видят останалите какавиди и онемяха от ужас. Какавидите ги нямаше. Някой ги беше откраднал. Бавачките взеха да се вайкат и плачат. „Пищялко, ти си виновен!“ — нахвърлиха се отчаяните бавачки върху него. „Защо ни извика! — плачеха те. — Ще се оплачем от тебе!“ — заплашиха го и едва не го набиха.

Нали знаете, когато на човек му се случи някаква неприятност, все търси някого за виновник.

Само клетият Пищялко не обвиняваше никого, а тихичко повтаряше с пискливото си гласче: „Ах, че нещастие, ах, че беда!“

Всички се завърнаха у дома твърде тъжни.