Ондржей Секора
Фердо мравката (50)

За асансьора, който пътуваше — „фиииуу“ нагоре „фиииуу“ надолу

„Фердо, сега в краварника ще имаме толкова много крави, и толкова много мляко в мравуняка, че ще трябва не да го разнасяме, а да го развозваме“ — зарадваха се мравките, като видяха толкова добитък на едно място.

„Разбира се, че ще го развозваме“ — заяви Фердо.

— Из целия мравуняк.

„Как така, как така?“ — питаха една през друга мравките. Любопитни бяха какво смята да прави Фердо.

„Ей така, почакайте и ще видите.“ Фердо запретна ръкави и през нощта направи дупка за асансьор от най-долния до най-горния етаж. Дупката, естествено, започваше от краварника, където спяха кравите. След това направи един голям барабан, а в него докара онази бясна листна въшка с големите пипала.

След това опита как действува изобретението му. Погъделичка листната въшка под брадичката и викна на ухото й: „Събуди се, краво, събуди, вече слънцето блести!“

Кравата се събуди, уплаши се, че Фердо пак ще я подгони, и хукна да бяга. Но щом се помръдна и стъпи на краката си, барабанът започна да се върти и колкото по-бързо бягаше листната въшка, толкова по-бързо се въртеше барабанът. Чудесно изобретение!

По този начин Фердо бе решил да движи целия асансьор. Когато му потрябваше, погъделичкваше листната въшка под брадичката и — барабанът се завърташе. Чудесен мотор! Фердо го нарече „Въшкомотор“ и сутрин, щом доячките налееха млякото в бидоните, асансьорът го развозваше по всички етажи.

Кабината му беше пълна с бидони и навсякъде, където бе нужно мляко, си взимаха по един. А майката на Фердо получаваше най-хубавото — само сметана.

А знаете ли кой обслужваше асансьора? Крачун! Крачун с изкълчения крак, дето не можеше да ходи. Седи си на меко столче, кракът му гипсиран, натисне копчето и „фиииуу“ — от третия етаж изхвърчи чак на седмия. Натисне друго и — „фиииуу“ — асансьорът слезе чак в мазето. И пак „фиииуу“ — хайде до двадесетия етаж, на повърхността на мравуняка.

Колко щастлив беше Крачун! И колко много му завиждаха. На Пищялко също му се искаше да кара асансьора. Искаше му се да натиска копчетата и да хвърчи „фииуу“ нагоре и „фиииуу“ надолу, но Фердо не разреши. „Дума да не става! — каза той. — Това забавление е само за Крачун. Ще кара асансьора, докато му оздравее изкълченият крак.“

Пищялко се съгласи, защото беше разумна мравка. Блейчо надали щеше да се съгласни толкова лесно.