Ондржей Секора
Фердо мравката (48)

За големите боеве с бикове

„Чудо на чудесата! — възкликна Фердо. — Това съвсем прилича на бой с бикове. Защо пък да не си поиграя на тореадор?“ И отвърза от вратлето си червената кърпа, развя я във въздуха и ето го — пред него се изправи врагът.

Една листна въшка с големи пипала, щръкнали като рога се затича насреща му. Сега ще го прободе! Но Фердо развя кърпата пред себе си, отскочи настрана и листната въшка с пяна на уста профуча край него, та чак пушек се вдигаше подире й. Въртеше глава на всички страни, като че бе набучила Фердо на рогата си. Ала това беше само Фердовата чалма, която падна от главата му.

Ах, това се казва театър! Момчетата-мравчовци зарязаха останалите листни въшки, направиха кръг около двамата и въртяха очи, за да не изпуснат нещо от боя с бикове.

Листната въшка изхлузи чалмата от пипалата си — рога и отново се затича срещу Фердо. Но в последния миг Фердо пак отскочи встрани. „Ела, ела, кравичке, набоди ме на рогата си, му-у-у!“ — дразнеше я шегаджията Фердо. „Ела насам“ — викаше той и я дразнеше с червената си кърпа. А когато листната въшка се засили, Фердо изчака, после бързо се дръпна заедно с кърпата си настрана и дори успя да погъделичка с коприва кравата по гърба.

Леле, как побесня листната въшка! А Фердо само това и чакаше. Захвърли веднага копривата, хвана въшката за двете косъмчета на задничето й и се завъртя с нея. Като на истински бой с бикове. Двамата хвърчеха и се въртяха в кръг, облаци прах се вдигаха след тях, листната въшка сумтеше от бяс, докато накрая й се замая главата.

„Внимавай. Кани се да те прободе с десния си рог!“ — извика с пискливото си гласче Пищялко. Наоколо се струпаха зрители: бръмбари, мушици, вонещици и останалите листни въшки, допълзяха червейчета и щурчета. Всички искаха да видят зрелището.

Но листната въшка не успя да прободе Фердо. Зави й се свят. Затова пък Фердо, като видя новата публика, хвана бързо един млад скакалец-жребец, преметна въже през врата му, грабна вместо копие една борова игличка, яхна жребчето и дий, дий! Насочи го право срещу разгорещената листна въшка.

Това вече съвсем приличаше на истински бой с бикове. Жребчето подскочи леко и полетя напред като мотоциклет на състезание, а листната въшка срещу него — като тежкотоварен камион. „Бум!“ — и стана сблъскване. Фердо дори не успя да забоде копието си в листната въшка. Всички се стовариха на земята. Листната въшка се катурна, жребчето се катурна, Фердо се катурна. Живо меле никой не знаеше къде му е главата: къде са му краката и кое на кого е.

Първо се окопити жребчето. Плю си на петите и с бързи скокове, без да се огледа ни наляво, ни надясно, изчезна като дим. След това се надигна листната въшка. Изправи дългите си пипала-рога и се заоглежда кого да прободе. Но като забеляза, че срещу нея се надига от земята Фердо, скочи един метър високо (е, може би малко по-малко) и духна да бяга, сякаш някой й бе подпалил опашката. А след нея побягнаха и останалите листни въшки.

„Ха-ха-ха-ха!“ заляха се от смях насекомите от публиката. „Тя, горката, втори път няма да се прави на бик!“ След това всички изръкопляскаха на Фердо, та чак ръцете ги заболяха. Младите мравки-ловци се кланяха на всички посоки като циркови артисти на манежа.

Но какво е това? На мястото на сблъскването лежеше просната една мравка и дори не шаваше. Боже мой, ами че това е Крачун, най-добрият скачач на мравуняка. Какво му е? Бързо при него!

Олеле-мале! Горкият Крачун! Погледнете, изкълчил си е крака. Не е успял да се отдръпне навреме и листната въшка и жребчето са паднали върху него.

„Бързо донесете носилка, бързо, тичайте! Крачуне, много ли те боли?“ — вайкаше се Фердо.

„Боли ме, как да не ме боли, но ще издържа“ — прошепна геройски Крачун.

„Крачуне, моля те, много ти се моля, прости ми, Крачуне, не ми се сърди, аз съм виновен за това!“ — извиняваше се Фердо.

„Какво говориш, Фердо, аз съм си виновен. Знаеш ли, и на мен ми се дощя да дръпна листната въшка за опашката като тебе“ — призна си Крачун. — „И тъкмо се наврях между вас — вие паднахте.“

В това време домъкнаха носилката. Внимателно сложиха върху нея Крачун и бързо се затичаха към мравуняка.