Ондржей Секора
Фердо мравката (47)

Ах! Млякото ни е малко

На Фердо му хареса работата на бавачките. „Ако искате, ще ви помогна“ — пошепна той, като разбра, че вече може да се движи. Дори можеше спокойно да седне. Той се почувствува силен и му се прищя да прави нещо.

„Чудесно, заповядай!“ — зарадваха се бавачките. Фердо скочи. Главата му още беше бинтована и той приличаше на турчин с чалма. Фердо започна да носи бебетата. „Захладня — въртяха загрижено глави бавачките. — Ще трябва да отнесем бебетата в по-топла стая.“

Добре. Фердо им помагаше да носят децата от по-студените килийни на топло. Но след малко, когато навън слънцето взе да припича и в топлата килия стана задушно, Фердо помъкна бебетата обратно на хладинка.

Всъщност много добре стана, че ме понатупаха, помисли си той. Иначе никога нямаше да видя всичко това. А е толкова интересно!

„Знаете ли какво? — Фердо показа една редица бебета. — За тези дечица ще се грижа аз!“

О, чудесно! Фердо ще бъде отличен помощник! В това време Фердовите питомци започнаха да въртят главици. „Фердо, бързо, твоите бебета са гладни!“ — извикаха бавачките, а Фердо веднага бутна в устата на всяко бебе по едно шише с биберон.

„Ах, ако можехме да ми дадем повече млекце!“ — въздишаха бавачките.

„Аз ще им донеса!“ — предложи Фердо. И се затича към вратата. „Не ходи никъде, все едно нямаме достатъчно крави, затова и млякото ни е малко!“

Ала той вече изхвърча през вратата. „Хей, Фердо, стой, нямаме крави!“ Но Фердо продължи да тича. „Фердо-о-о…“ — разнесе се по тунела. Ала Фердо не се спря.

„Знам — мърмореше си той. — Нямаме, но ще имаме!“ И влезе в килийната, където бяха най-младите мравки. Те тъкмо се канеха да идат на лов, а Пищялко им казваше с пискливото си гласче, че той най-добре знаел мравешките пътечки. Представете си за един ден ги беше пребродил четиридесет и осем пъти! „Момчета, кой ще дойде с мен на лов за крави?“ — попита ги Фердо. Младите мравки леко се стреснаха. Но преди да успеят да отворят уста, Пищялко скочи и изпищя: „Ура, всички отиваме с Фердо!“ — и грабна една голяма тояга. Толкова тежка, че дори вие не бихте могли да я повдигнете.

Останалите мравки също наскачаха. Грабнаха въжета, тояги и извикаха: „Хайде, Фердо, води ни!“ След което се спуснаха по коридорите с такъв рев, че царицата изпрати своите придворни да им кажат да пазят тишина, че иначе не можела спокойно да снася яйчица.

Но да не мислите, че мравките тръгнаха да ловят обикновени рогати мравки! Нищо подобно. Мравешките крави всъщност са зелените листни въшки, които пускат сладък сок. Мравките обичат този сок и затова ловят листните въшки.

„Ето ги там!“ — извикаха младите мравки, след като извървяха доста дълъг път. И наистина. По тревата, и по листата на цветята гъмжеше от мравешки крави. Те се прескачаха, пълзяха една през друга и пасяха.

Няколко мравки се спуснаха с тояги в ръце по цветята и тревата, и подгониха кравите. Останалите мравки се опитаха да ги хванат. Кравите бодяха с рога, ритаха с копита и се дърпаха. Мравките се разхвърчаха като перушинки.