Ондржей Секора
Фердо мравката (41)

За тайнствения непознат кораб

В нашия поток ставаше нещо странно. Дори малките рибки — а те не бяха по-големи от половин игла — не разбираха какво става. Цяло стадо рибки плуваше подир непознатата вещ.

Тя приличаше на малка платноходка с две мачти, с илюминатори отстрани и дори с кабинка за екипажа.

„Какво ли е това? — попита едно рибешко детенце. — Струва ми се, че е някакъв кораб.“ Една от рибките пък си мислеше, че това е принц, който пътешествува по света. „Не е възможно — протестираше друга. — Принцовете никога не пътуват по този начин. Те винаги се съпровождат от цяла флотилия кораби.“

„Ами щом като не е принц, може би са… — рибката цялата се тресеше от страх — може би са морски пирати!“ — пошепна тя и искаше да избяга.

В този момент корабът се насочи към брега. Канеше се да пусне котва. И всички рибки решиха да останат да видят кой ще слезе от него.

„Тук ще трябва да е, Капитане. Смятам, че сме близко до дома“ — обади се отгоре единият от двамата моряци.

„Ще видим, ще разберем, щом до брега се доберем!“ — извика в стихове капитанът, който изглежда беше в добро настроение.

„Тихо — шепнеха си рибките. — Ей сега ще ги видим.“

„И така, дами и господа, сега ще ви демонстрирам елегантен скок от палубата на брега“ — дочу се отново гласът на капитана с доброто настроение.

Рибките искаха да видят елегантния скок, но в същия миг се разпръснаха, сякаш някой стреля по тях. Сред тях се втурна нещо огромно и страшно, което доплува под кораба, подхвана го отдолу с великанските си щипки, дръпна го и го потопи дълбоко на дъното. На повърхността от него не остана и помен. Само на мястото, където изчезна корабът, пляскаха с ръце и крака три мравки. Ритаха, махаха и плюваха вода.

„Приятели, ако това не беше гърбоплавка, да не се казвам Фердо Мравката!“ — извика едната от тях, тази с червената връзка на белите точици, и с няколко чудесни движения доплува до брега.

„Има да се чуди и мае, като види, че не сме в кораба и че там няма нищо за ядене!“ — заекваха другите две мравки. Водата беше студена, бъ-р-р-р, мравките я изтръскаха от телата си, но продължаваха да треперят от студ. Иначе приличаха досущ на своя капитан, само че на вратлетата им вместо връзки имаше по една жълта панделка. Я-я-я…

Да, това бяха Фердо и неговите приятели! А корабът беше този, с който те плуваха към мравуняка си! Още малко, и можеше да не стигнат у дома. Да се бяха забавили само с една секунда и хищната гърбоплавка щеше да ги удави.

„Нека изяде кораба, като е толкова глупава. Нека си дъвче дърво! Нас няма да ни намери“ — каза Фердо на брега, след като се изсуши напълно.

„Я погледнете, това е дървото с горските пчели. Тук идвахме винаги за мед — зарадваха се приятелите му. — Значи сме съвсем близо до мравуняка.“