Ондржей Секора
Фердо мравката (39)

За най-тържествения ден на бръмбарите-ручейници за скъпите гости и чудесните зрелища

Цялата околност научи, че се готви голямо тържество. Водомерните разгласиха на всички край потока новината, че ларвичките се готвят да се измъкнат от къщичките си в съвсем нови премени. Сините водни кончета разнесоха новината по ливади и поля.

Татко Ручейник не се спираше дори за секунда. Подготвяше по този важен повод небивало тържество. И останалите ручейници му помагаха колкото можеха.

Дойдоха златооките буболечки, облечени като шаферки, с венчета на главичките си и кошнички цветя в ръце. Бяха ефирни като полъх. Дойдоха и няколко пеперуди с такива прекрасни дрехи, че всички се обръщаха след тях. Пристигнаха и златоглавите бръмбари, така напарфюмирани, че чак не се изтрайваха.

От всички страни свиреха бръмбарски оркестри. Листните въшки продаваха сладки сиропи за освежаване. Пчеличките разнасяха медени курабийки, а осите дори отвориха цяла сладкарница. Продаваха в нея локум, халва, марципани, бонбони и всичко останало, което предния ден бяха успели да олижат, огризят и отмъкнат от съседния панаир. Ако щете вярвайте, те бяха задигнали от панаира почти цяла лавка с лакомства! Каква навалица се трупаше около тях!

Много интересни зрелища имаше на празника. Няколко паячета демонстрираха акробатика и въжеиграчество без каквато и да било предпазна мрежа. Скачащите бръмбари се надбягваха за купата с бръмбарите-бегачи, а няколко земни бълхи се състезаваха с обикновените бълхи по висок скок. Публиката най-много ръкопляскаше, когато прескачаха потока и някоя от тях цамбурваше в него. Отнякъде долетя дългокраката водомерна, преоблечена като плашило, и всички се разбягаха с писъци.

Имаше и състезания по борба, класически стил, в които участвуваха бръмбарите-рогачи, както и състезания по вдигане на тежести, които все печелеха двама бабаити с маски. Всеки искаше да разбере кои са тези юнаци. Като перца те вдигаха щанги, двадесет пъти по-тежки от тях. Струва ми се, че такова нещо е по силите само на мравките. Никой не ги познаваше.

Дойдоха облечени като молци, но като свалиха наметалата си, приличаха най-вече на черни мравки.

Фердо също реши да вдига тежести и успя да вдигне точно толкова, колкото и двамата юнаци. Всички се смаяха и искаха да разберат кои са тези двама юначаги.

В този момент зазвъня звънче, което свикваше гостите да видят главния номер в програмата. Точно се раждаха младите бръмбарчета-ручейници. От къщичките, в които заспаха нахранените ларвички, трябваше да излязат истински бръмбари с крила.

Всички зрители и гости се наредиха край потока, шаферките най-отпред, бръмбарите-ковачи с фракове и с цилиндри на главите, след тях — прекрасните пеперуди и всички останали посетители. Толкова много народ се беше насъбрал!

Във водата нещо се размърда. Веднага зазвучаха тържествените фанфари на тръбачите — стършелите и бръмбарите-мърморковци. Хористите, облечени в бяло комари, запяха с невероятно тънки гласчета бодра песен, а отзад няколко бръмбари-бомбардировачи изстреляха ракети.

Погледите на всички присъствуващи бяха отправени към водата. На брега започнаха да излизат тайнствени фигури, плътно загърнати в дълги наметала.

Те бавно се измъкнаха от водата, спряха за малко на брега като статуи, след което започнаха плавно и спокойно да разгръщат наметалата си.

„А-а-а-а!“ — разнесе се сред тълпата. Това не бяха никакви наметала, а крила на млади бръмбари-ручейници, още влажни и прилепнали, а под тях на всички посоки се усмихваха новородените бръмбари. Крилата им под палещите лъчи на слънцето постепенно изсъхваха, изправяха се и след малко младите ручейници излетяха нависоко.

Чу се бурно „ура“. Шаферките пръскаха наоколо цветя, ковачите хвърляха във въздуха цилиндрите си, а пеперудите възторжено махаха крила.

След това зрителите се огледаха наоколо и много се учудиха. Това пък какво е, пак нещо става, какво плува по водата? Погледнете, чудесен кораб с две мачти и платна, а на него двамата юнаци с маските, които преди малко спечелиха състезанието по вдигане на тежести. Кои ли са те? А, ето — свалят си маските! „Приятели!“ — извика Фердо. Защото това бяха неговите двама приятели, онези мравчовци, които вече на два пъти маскирани се опитаха да го освободят.

Аха, сега вече разбрахме защо Фердо през нощта не можа да спи спокойно. Защото двамата му приятели, едва ли не до ухото му, строяха този чудесен кораб. Вижте, вижте, на празното пространство на брега застана татко Ручейник. Той изглежда се бе наканил да каже нещо. Всички млъкнаха, настана такава тишина, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Една дори наистина бръмна леко, но всички й се скараха и тя млъкна.

Татко Ручейник се изкашля и започна със сериозен глас:

„Мили приятели, днес сме се събрали на голямо тържество. Днес се раждат нашите млади бръмбарчета. А на мен се падна щастието къщичките на моите деца да бъдат построени от най-големия майстор, когото познаваме. И той не само ги построи! Докато строеше, той ни разказваше приказки, които слушахме всички — млади и стари. Такъв весел майстор, с толкова много мъдри идеи трябва да служи за пример на всички. Фердо, аз ти обещавам тържествено, че ти ще бъдеш пример за нас! Ти искаш да се сбогуваш с нас, да се върнеш у дома. Но ние винаги ще си спомняме за теб и при всяка работа ще си казваме: Ще я направим така добре и весело, както Фердо!“

„Ура-а-а-а!“ — разнесе се на всички посоки.

Всеки пожелаваше на Фердо щастливо завръщане у дома, при своите. Фердо радостно скочи на палубата на кораба.

Но какво е това? Нима изненадите днес нямат край? Всички се обръщат назад. Викат, крещят. Но защо ли? От всички страни към брега се стичат червени мравки. „Фердо, почакай! Ние искаме да те изпратим и при бръмбара-гробар!“ Махат с ръце и тичат ли, тичат към потока.

Какво? При гробаря ли? За Фердо ли е тази тъжна работа?! Фердо трябва да си отиде у дома! Да знаете колко работа го чака там.

Корабът се отдалечи от брега и най-бързите мравки, които вече се канеха да скочат на палубата, цамбурнаха във водата. Пляскаха с ръце и крака, плюваха вода и бързо поеха обратно към брега.

Корабът опъна платна, вятърът ги наду, а приятелите на Фердо викаха от брега „На добър час!“ и „Ура!“. „Бъди щастлив, Фердо!“

„Почакай, Фердо! — продължаваха да крещят след кораба червените мравки. — Искахме да си направим още една шега с тебе. Не ни разваляй плановете!“

Но корабът се отдалечаваше все повече и повече. Няколко червени мравки започнаха да скимтят и подсмърчат, някои се ядосваха, а трети започнаха да го замерят с камъни. „Спрете — викаха те. — Чувате ли? Искахме…“ И хвърляха камъни, но не можеха да достигнат кораба.

„Какво? Значи искате да хванете Фердо? — чу се от брега. — Тази няма да я бъде?“

И в миг на брега излезнаха ларвичките и на останалите ручейници. Разтвориха наметалата си и се превърнаха в млади бръмбари. Дори не дочакаха да им изсъхнат крилата и излетяха във въздуха. Те бяха толкова много, че образуваха истинска димна завеса и с нея закриха кораба на Фердо. Той напълно изчезна от погледите на червените мравки.

Но това не беше всичко. И от ларвите на бръмбара-плавач се излюпиха млади, снажни плавачи и завикаха: „Ние също ще помогнем на Фердо!“ Спуснаха се над червените мравки и започнаха да бръмчат край ушите им толкова силно, че по-малките от тях, се гмуркаха ужасени. Зрителите подскачаха от радост. Такова нещо те през живота си не бяха виждали!

А какво е това, дето лети във въздуха? Погледнете — от мравешкото лъвче също е станал крилат мравколъв, един такъв добряк като баща си. Сега и той лети насам и иска да си отмъсти: Крещи: „Чакай, ти пусти Фердо, да не мислиш, че съм забравил как ме измами, когато бях още Дребосъче! Никога няма да ти простя, дето искаше да ме затвориш в кулата! Ще видиш ти, някой ден тъпкано ще ти го върна! Почакай, щом ми се роди син, той ще те изяде!“

Ами! Никой няма да изяде Фердо. Този мравколъв след това нямаше син, дори не се ожени. Преди да успее да си избере булка, го изяде едно синигерче.

И Фердо стигна у дома си. Дори червените мравки не успяха да го хванат. Попътен вятър опъна платната и вече никой не можеше да стигне кораба.

Но, моля ви се, какво стана с празните къщички на ларвичките под водата? Бяха толкова красиви и така добре измислени, че би било жалко да се похабят.

Не бойте се. Едни деца ги намериха и започнаха да си играят с тях.

И ние у нас имаме една такава къщичка. Едно малко момиченце ни я донесе.