Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Knížka Ferdy Mravence, 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Яна Маркова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Фердо мравката
Преводач: Яна Маркова
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“; Издателство „Албатрос“ Прага
Град на издателя: „Албатрос“ Прага
Година на издаване: 1979
Националност: чешка
Излязла от печат: 1979
Редактор: Атанас Звездинов
Художествен редактор: Иржи Блажек
Технически редактор: Павел Райски
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Елена Иванова; Яна Маркова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15179
История
- —Добавяне
Защо всички искаха Фердо да им построи къщички
Сякаш имаше на какво толкоз да се чудят! Да не мислите, че децата ще се чудят на някакви си обикновени ларви и на техните къщички от пясък и тресчици. Но ако видеха къщичките, които им беше построил Фердо, сигурно щяха да се захласнат от учудване.
Докато Фердо разказа третата приказка, къщичките на всички ларвички бяха готови. Наистина коя от коя по-хубава и интересна! Фердо не строеше обикновени калъфи или тръбички, каквито имаха останалите деца на бръмбари-ручейници. Той беше построил на ларвичките истински къщички с покриви, прозорчета, балкончета и кулички. Под прозорците имаше градинки за водорасли, покривите бяха направени от пъстри крилца на бръмбари и буболечки, на покривите стърчаха ветропоказатели. А на някои ларвички, на най-послушните, Фердо направи същински чудеса.
На една ларвичка построи толкова дълъг локомотив, какъвто не можете да намерите и в магазина за играчки. Отпред имаше отвор за главата й, а отстрани — за крачетата. Когато пожелаеше да тръгне нанякъде, ларвичката завърташе с крачето си колелата на локомотива и той потегляше. Ех, че веселба настана под водата! Стадо рибки доплува до локомотива и рибката, която стигна първа, застана над комина като пушек. Ах, колко беше красиво! Всяка рибка се стремеше да бъде първа, за да се направи на пушек.
На ларвичката, която беше най-внимателна, която забелязваше и най-малкото движение във водата, Фердо построи къщичка с наблюдателница и кула с камбанка, за да може да звъни, когато се приближава някаква опасност. При този сигнал всички ларвички се скриваха в къщичките си, за да не ги хване някой.
На друга една ларвичка, която беше много страхлива, Фердо направи скривалище от бетон с набучени отгоре таралежови бодли. С такава къщичка сигурно никой няма да пожелае да я глътне.
Освен това там имаше една ларвичка, която искаше да притежава най-хубавата, най-гиздавата и най-спретнатата къщичка. На нея Фердо й построи цял летен дворец. Отпред с веранда със стреха, отстрани с френски прозорци с прекрасен изглед. Отзад й построи гиздава бяла моминска стая с перденца и кухничка с такива малки съдове, че за да видите супената чиния, трябваше да си вземете лупа. А когато във водата светеше силно слънце, ларвичката можеше да разтвори над главата си прекрасен, голям червен чадър.
Всичко беше толкова красиво, че ручейниците от цялата околност се стекоха да видят чудесата. О, колко щяха да бъдат доволни, ако Фердо построеше и на техните деца такива къщички и дворци. Всичките се навъртаха около татко Ручейник и му обещаваха едва ли не звезди от небето, само да им даде на заем Мравчо, да се грижи за техните деца. Но татко Ручейник не се съгласяваше — няма да даде Мравчо на никого, ами ще го пусне на свобода. Само ще трябва да изчака голямото тържество, когато ларвите ще се превърнат в малки бръмбарчета-ручейници.
Фердо си построи на брега къщичка, същата като онази, в която си живееше преди. И си живееше добре, бръмбарите-ручейници всеки ден му носеха различни лакомства, но го караха да им разказва приказки. Слушаше го мало и голямо, слушаха го и всички ларвички, докато един ден престанаха да го чуват. Толкова бяха пораснали, че къщичките им станаха малки, затвориха всичките врати и прозорци и заспаха. Заспаха тайнствен, дълбок сън, по време на който щяха да им пораснат дълги крака, крила и нова кожа. Те щяха да станат възрастни бръмбари-ручейници.
Нека спят. Пред къщичката на Фердо всеки ден се тълпяха много колорадски бръмбарчета, комари, водомерни, пъстри вонещици, майски бръмбари, а дори понякога идваше и някое голямо попово прасе и Фердо измисляше и им разказваше все нови и нови приказки.