Ондржей Секора
Фердо мравката (36)

Как гъсеницата си изплела жилетка

Зад две пътеки и три гори имало едно време една гъсеница. Тя много обичала да се гизди. Всеки ден тази кокона си сплитала косъмчетата и им връзвала панделки, а като срещнела случайно някоя друга гъсеница, приказвала само за мода, какво се носи в момента.

Когато поизраснала и наближило времето да се превърне в пеперуда, започнала да си плете жилетка. Такава жилетка трябва да си направи всяка гъсеница, преди да се превърне в пеперуда. Щом си изплете жилетката, гъсеницата се забулва цялата в нея и заспива. Когато тя се събуди и жилетката й се пръсне, отвътре излиза не гъсеница, ами пеперуда, която може веднага да полети, накъдето й очи видят. Това се случва с всички гъсеници.

Но нашата гъсеница много се кахъряла. „Моля ви се, кажете каква жилетка да си изплета, та да стана красива пеперуда?“ — попитала тя една малка гъсеница, която срещнала. „О, не знам, госпожа, аз ще си оплета каквато ми хрумне“ — отговорила й малката гъсеница.

В този момент отнякъде долетяла една бяла пеперуда. „А вие какво мислите, Белушке, вие летите много по света?“

„Погледнете мене, госпожа — казала й бялата пеперуда — аз съм цялата бяла. Тази година белият цвят ще бъде модерен.“

И гъсеницата започнала да си плете бяла жилетка.

Но в това време в тревата допълзяла една калинка. Погледнала я и рекла: „Защо бяла? Най-хубав е червеният цвят и то на точки — ние всички ходим облечени така.“

Гъсеницата веднага започнала да плете с червена прежда и то на точки, но онова, което вече изплета с бяла прежда, си го оставила.

Но не щете ли, отнякъде долетяла една прекрасна жълта пеперуда с черно по краищата на крилцата. „Ама вие червена на точки жилетка ли си плетете? В живота си не съм виждала такова нещо! Не бих носила друга жилетка, освен жълта с черно бие.“ И отлетяла плавно, като чуден цветен сън.

Гъсеницата бързо изпратила да й купят жълта и черна прежда и към останалите цветове добавила жълти и черни райета.

След малко наблизо забръмчал бръмбарът Златко и веднага започнал да дава съвети; „Погледнете, госпожа, аз току-що се излюпих от какавидата си. Какво означава това? Че съм по най-последната мода. Нали? И погледнете какво имам? Зелен цвят, шанжан, блести и трепти!“ — и се завъртял на един крак пред гъсеницата.

Гъсеницата се замислила, после грабнала зелена шанжанена прежда и започнала да доплита жилетката.

Накрая отнякъде се появил един черен щурец. „Не мога да ви се начудя, госпожа, защо толкова се притеснявате. Нима не виждате по мене колко е елегантен черният цвят? А пък ако видите колко отива на жена ми!“

Горката гъсеница се смаяла. Черният цвят наистина бил елегантен. Нямало как — довършила жилетката с черна прежда. И щом я изплела, започнала да я закопчава.

Изведнъж над нея прелетял един писклив комар. „Леле — пищял той, — госпожа, някой ви е изцапал!“ Но като се приближил видял, че това не е изцапано, а че гъсеницата има шарена жилетка.

„Извинете, каква пеперуда ще стане от вас?“ — попитал той любопитно. Но гъсеницата не знаела. Закопчала си жилетката догоре и се унесла в дълбок сън. „Тогава ще попитам пеперудите“ — изпищял комарът и отлетя.

Но пеперудите също не знаели. „И ние сме любопитни каква пеперуда ще излезе от нея, когато жилетката се пръсне!“ — казали те и зачакали над спящата какавида, за да видят какъв цвят ще бъде пеперудата, която ще излети от нея. Дали бяла или червена на точки, или жълта с черни крилца, или шанжанено зелена или черна.

Чакали, чакали и се редували на дежурства.

Един ден обаче намерили какавидата празна. Гиздавата гъсеница се била превърнала не в обикновена, ами в нощна пеперуда, която лети само в тъмнината.

И никой никога не видял какъв й е всъщност цветът. Жалко за цялото тичане и за многото видове прежда!

Ех, че се смяха ларвичките! И всички започнаха да си приказват и да се карат, какъв ли цвят е имала нощната пеперуда. Щяха дори да се сбият, ако изведнъж една от тях не се обърна към друга и извика: „Какво е това на тебе? Някаква кула!“ А другата извика: „А ти пък имаш балконче!“ А третата: „А на теб пък ти е пораснало колело!“ И щяха да бръщолевят още дълго, ако баща им не беше извикал от тръстиката: „Хайде, бързо във водата!“

Този път Фердо забеляза бащата, но двете момчета, които приличаха на молци и които днес отново слушаха скришом неговата приказка, не забеляза.

Ама и те добре се криеха зад всяка тревичка и само си казваха: „Днес вече ще започнем. Фердо ще бъде свободен!“

Тази нощ Фердо спа неспокойно, все чуваше наоколо някакво скърцане и чукане. Сутринта отново си подготви материал и започна да разказва третата приказка.