Ондржей Секора
Фердо мравката (28)

За това как Фердо помагаше при лова и за злата невяста

Господин Месояд беше като всички бръмбари-бегачи главно нощен ловец. Вечер ходеше да дебне на гюме буболечки и бръмбарчета, които са забравили да си легнат или да се скрият, дебнеше червеи и охлюви. Ловеше де, когото срещне. Пълзешком се скриваше зад някое камъче или тревичка и хоп! Фердо само тичаше да мъкне жертвите, а ненаситният г-н Месояд ядеше ли, ядеше. След това лягаха за малко, бръмбарът си подремваше и отново тръгваха на лов. Който не е видял това с очите си, никога няма да повярва, какъв ненаситен лакомник е г-н Месояд и що нещо може да изяде за една нощ. Например той може да изяде до разсъмване цял охлюв.

Фердо си живееше добре при г-н Месояд. Бързо научи всичко. Юнашки мъкнеше пушката и патрондаша и отлично гонеше дивеча. Да ходиш непрекъснато на лов хич не е лошо, на всеки ще му хареса. При това могат да ти се случат какви ли не приключения.

Сигурно щеше да остане при г-н Месояд до ден-днешен, ако той един ден не беше довел в къщата си невяста. Този ден още отдалече г-н Месояд извика на Фердо: „Ехей, водя ти нова господарка, днес ще останеш у дома, защото утре ще се женя.“ На Фердо не му остана нищо друго, освен да помогне на булката да подредят къщата.

А имаше какво да се чисти и подрежда. Фердо го заболяха ръцете, а г-жа Месоядова — главата. Но се случи и нещо още по-лошо. Г-жа Месоядова в разгара на работата огладня. И край на всичко. Защото и тя изяжда точно толкова, колкото и г-н Месояд. Най-напред започна да се облизва, след това лакомо поглеждаше към Фердо и накрая се спуска да го гони.

Фердо хич и не изчака, ами с всичка сила се затича към вратата. Г-жа Месоядова скочи към Фердо, а Фердо — хоп! — измъкна се изпод ръцете й надясно. Тя след него надясно, а Фердо — хоп! — наляво! Тя наляво, а Фердо — хоп! — под нея и навън. Вече разбра, че става страшно и опасно, и се затича напред, колкото силите му позволяваха.

Никоя мравка на света никога не е тичала толкова бързо. Фердо тичаше през камъни, през треви и — прас! — една тревичка под него се счупи. Мравчо се просна на земята. „Сега вече ще ме хване“ — каза си той. Но лакомницата не успя и Мравчо продължи да тича. После на главата му падна една шишарка. Едва не го смачка. „Аха, хвърля по мен шишарки!“ — завайка се той. Но нищо не му се случи и той пак продължи да тича. След малко затъна в кал. „Вече ме държи!“ — извика той, но не го държеше г-жа Месоядова. Държеше го г-н Месояд и го измъкваше за връзката от калта.

„Имаш късмет, че минавах оттук. Какво ми носиш приятелю?“ Беше много изненадан, когато Фердо, все още треперещ от уплаха, му разказа, че не тича при него, а че у дома е настъпил ужас. „Жалко! — изказа съжалението си бръмбарът. — Жалко, Фердо, че трябва да се разделя с тебе, но тук вече не бива да останеш. Или жена ми ще те изяде, или трябва цял живот да се криеш. По-добре да те заведа при моя чичо бръмбара-плавач.“

И още същия ден продаде Фердо за две жабешки бутчета на бръмбара-плавач Плаширибка.