Ондржей Секора
Фердо мравката (27)

Как не трябва да се гони дивеч

Господин Месояд отново клекна на земята и започна да подскача. Този път се правеше на заяк. Махаше с пипалата си като с уши, скачаше нагоре-надолу, известно време хрупкаше трева и пак подскачаше.

Изведнъж Фердо направи: „Бум!“ разбира се само с уста и бръмбарът-бегач се просна на земята като мъртъв.

В следващия момент Фердо се направи на куче. Захвърли пушката и патрондаша започна да лае… „Бау, бау, бау, джаф, джаф“ като истинско куче, с пресипнал глас. А когато кучето дотича до г-н Месояд, започна да лае страшно, скочи върху него и го захапа за крака.

„Олелеее! — изкрещя г-н Месояд. — Ама че си левак! Какво те прихваща?“

„Аз, господин ловецо, исках да хвана заяка със зъби.“ — оправдаваше се Мравчо.

„Браво, много хубаво! И точно по крака! Заекът се захапва за врата“ — ядосваше се бръмбарът, но бързо се хвана за врата, да не би Фердо да скочи отгоре му.

„Много си шантав! Човек да го е страх дори да играе с тебе!“ — допълни той, след което продължила по пътя си.

Бръмбарът-бегач с огромни крачки, а Фердо след него в галоп.

След малко стигнаха до един голям камък. Под камъка г-н Месояд си бе направил едно стайче с нар. „А сега да си лягаме. Докато настъпи нощта, малко ще дремнем — заповяда той и се опъна на нара. — При мен ще имаш главно нощни дежурства. А ти легни тук, до господаря си“.

Фердо легна на голия под и веднага заспа, за да бъде бодър за нощното дежурство.