Ондржей Секора
Фердо мравката (17)

Голямото нощно празненство

Но и Фердо не скръсти ръце, реши поне да нареди пейките и масите. Защото гостите вече заприиждаха. Ковачите доведоха няколко пчели с торбички, пълни с медени курабийки. Дотърча запъхтян и Щурчо и домъкна радиото си. Тръшна се на пейката и успя само да извика да му дадат нещо за пиене.

Но за пиене още нямаше нищо. Затова пък бръмбарът, наречен фараонова мишка, тътреше на гърба си една огромна гъсеница, угоена като прасе — само да се изпече.

И комарите по някакъв начин се научиха за празненството. Те ужасно съжаляваха, че са се оставили да ги заблуди Калинка, та да наговорят такива страшни неща за Фердо. И предложиха да му посвирят нещо, за да им прости. Фердо се съгласи — защо да не посвирят, може да се редуват с радиото на Щуреца.

А ето го и пиенето. Дойдоха земните пчели с големи бъчви, пълни със сладка медовина. Тържеството можеше да започне.

Малките червени вонещици дойдоха да слушат. Печеха гъсеницата, а някои от тях вече разнасяха курабийки.

Щом музиката засвири, започнаха и танците. Фердо танцуваше с една пчела, Щурчо буйно се въртеше с една нощна пеперуда, която се бе залутала насам, а ковачите и майските бръмбари се втурнаха да танцуват с малките вонещици.

Ах, те толкова се срамуваха и изчервяваха, но накрая се пресрамиха и започнаха да се въртят като пумпали.

Но най-много се червеше майка им и тъкмо това ужасно се хареса на всички.

И я канеха най-често.

Изведнъж изневиделица долетяха светулките, да видят що за веселба е това.

И понеже празникът им хареса, останаха и светиха цяла нощ.

Когато всички се наядоха и натанцуваха до насита, започнаха игрите. Играха на „Ринги-ринги рае“, „Спи сиво зайче в ямата“, на гоненица, на сляпа баба и криеница чак до зори.