Ондржей Секора
Фердо мравката (12)

Как комарите ръкопляскаха на Фердо и как Калинка-Малинка се обиди

„А сега, шефе, ще идем да се изкъпем!“ — каза на другия ден сутринта бръмбарът Торбалан, слизайки от тавана.

„Какво правите там?“ — попита учудено Фердо.

„Спах, господин Мравчо. Снощи не ми се ходеше у дома и легнах да спя на вашия таван.“

И помъкна Фердо към езерото, а по пътя му разказваше за водолази, за подводници, за големи плувни състезания и за всичко, каквото бе видял в киното. Когато обаче стигнаха до езерото, не посмя да влезе във водата. Натопи си само пръстите на единия крак. Затова пък Фердо се затича по едно тръстиково стъбло като по трамплин и хоп! Преметна се три пъти във въздуха и се заби като стрела във водата, та дори капка вода не пръсна след него.

Няколко комара го видяха и започнаха да ръкопляскат. Я виж ти, така скачат само жабите или най-добрите състезатели! Защото когато някой не умее да скочи във водата, пръска наоколо като фонтан!

Щом изплува на повърхността, Фердо заплува напред с такова състезателно темпо, че чак вълни се вдигаха след него.

„Я вижте как плува — удивляваше се водното конче, — може и на олимпиада да иде!“

Мравчо се обърна на гръб, пое дълбоко въздух, прибра крака и ръце към тялото си и без да мърда се понесе по вълните.

„Гледайте, не плува, а не потъва!“ — викаха комарите от тръстиката, учудени до немай-къде.

А в това време Фердо си стисна с пръсти носа и направи кълбо напред. Само задничето му стърчеше от водата. „Ха-ха-ха!“ — смееха се комарите и смехът им огласяше простора, а водомерните дотичаха задъхани да видят какво става. Фердо се гмурна под една водомерна и гъди-гъди-гъди — погъделичка я по коремчето. „И-и-и“ — изписка водомерната и отлетя.

Фердо се гмурна под друга и пак: гъди-гъди-гъди, погъделичка я по коремчето. Водомерната не виждаше Фердо под водата; та също се изплаши и избяга.

Ех, че смях падна! Фердо хубаво се изми и изплакна, а като излезе на брега, видя как Торбалан още опитваше водата. Струваше му се много студена. А всъщност разказваше на три комара за Ниагарския водопад — видял го бил на кино и — ако искате да знаете — тяхното езеро не можело изобщо да се сравни с Ниагара.

Но изведнъж, какво да види Фердо? Възможно ли е това! Не го ли лъжат очите му? В тревата се мярна червената рокличка на Калинка! Да. Калинка си късаше малки цветенца за букет. Фердо затаи дъх. Ах, как му се искаше да й каже нещо хубаво. Как му се щеше да я изненада приятно. Трябва да измисли нещо интересно. Измисли! Тихичко се приближи зад гърба на Калинка и туп! Тупна я приятелски по гърба, та чак нещо в нея изпука.

Сякаш дяволът му бе пошепнал това хрумване. Калинка така се разнищя и разплака, като че ли някой я дереше. И се нахвърли срещу Фердо. „Отвратително момче, глупак такъв, не мога да те гледам! Махай се оттук!“ — крещеше Калинка, та всички комари, бръмбарчета и водни кончета се стекоха край тях. Дори и бръмбарът Торбалан прекъсна своя разказ и като видя, че Фердо е загазил, бързо изчезна.

Клетият Фердо искаше да утеши Калинка и нежно докосна ръката й. Но тя изпищя като ужилена. „Помощ, помощ, спасете ме!“ Сякаш някой я колеше.