Ондржей Секора
Фердо мравката (10)

Как калинката все се смееше и дори не погледна Фердо

Е, сега работата беше по-друга. Щом Фердо видя, че кончето го обича, започна да го впряга и да го учи да тегли файтона. Ах, каква красива гледка!

Фердо държеше юздите като някакъв принц, а жребецът тичаше като на конни състезания. Естествено, всички малки бръмбарчета, кой от, където можеше, скачаха отзад на колата, така че Фердо да не ги види. Фердо ги виждаше, но не казваше нищо.

Нека се повозят, мислеше си той, само да не паднат под колелата. И бръмбарчетата се возеха и нито едно не падна.

Както Фердо си се разхождаше с файтона изведнъж нещо над него изхвърча, завъртя се, кацна на един камък, подви под мишнички крилца и започна да си приглажда рокличката.

Това беше Калинка-Малинка. Мравчо кара покрай камъка, право към нея, поглежда я, а Калинка — нищо, само се киска.

Накрая Фердо се осмели: „Е, какво, питахте ли майка си?“ А тя мълчи. Само се киска: „Хи-хи-хи-хи!“ Фердо я попита още веднъж, а тя пак — „хи-хи-хи-хи“.

Фердо опъна юздите и спря кончето така, че чак краката му се забиха в земята. „Е, ще се качите ли?“ — попита той. А Калинката пак: „Хи-хи-хи-хи!“ Но въпреки това скочи от камъка. „Е, хайде!“ — каза Фердо, подаде й ръка и й помогна да се качи на капрата. Но тя пак не каза нищо, само се кискаше. Фердо плясна с камшика, кончето се изправи на задните си крака и се впусна да бяга. Ех, че красива езда!

„Опитайте сега сама да покарате!“ — каза Фердо и подаде юздата на Калинка. Тя отначало малко се страхуваше, очите й се изпулиха. Но като видя, че жребецът разбира всяко движение на юздата, престана да се бои и весело удряше с камшика.

Когато спряха до камъка, Фердо скочи от колата и тържествено заяви: „Калинке, този файтон и този кон са ваши. Искате ли ги?“

А какво смятате, че му отговори Калинка? Нищо, само се изсмя: „Хи-хи-хи-хи!“ — и удари скакалеца-жребец с камшика. Дори не погледна към Мравчо и изчезна с файтона.

Фердо стоеше и чакаше. Мислеше, че Калинка ще се върне, ще скочи от колата и ще извика: „Мили мой, добричък Фердо, толкова те обичам!“ — и нежно ще го целуне. Или поне ще дойде и ще го погледне мило. Но Калинка не дойде.