Ондржей Секора
Фердо мравката (57)

Как се готвеха за сватба и как накрая всички отлетяха

На повърхността на мравуняка сватбеното веселие беше в разгара си. Свиреха няколко оркестъра, а голямата листна въшка въртеше една люлка. Сред сватбарите се разхождаха бавачките и раздаваха сладкиши, торти, сандвичи, фонданени бонбони, лимонада, шоколади, оранжада, соленки и гевреци. Изтичаха да донесат и сладолед, локуми и халва. На трапезата имаше и цели панерчета с фъстъци, та всеки да си вземе колкото му се прииска. Крачун опита от всичко по два пъти.

Момците и невестите се разхождаха между сватбарите, но нищо не хапваха. Кой се сеща за ядене преди сватба? Всички се въртяха около тях, всеки искаше да ми се нарадва до насита, преди да отлетят.

„Още малко и няма да ни остане нито един от тези Фердовци“ — каза най-възрастната бавачка, която вече няколко пъти в живота си бе видяла как се раждат момци и невести и как сетне отлитат далеч по света.

„Ей ти, господине с връзката, от кой мравуняк ще си избереш невеста? — закачаха зидарите момците. — Да не си вземеш от глинения, на тях обувките им са кални. Ще трябва цял живот да ги чистиш!“

„Ами на теб, невесто — задяваха бавачките невестите, докато им оправяха воалите и венчетата — откъде ли ще ти долети жених? Може би чак от Америка? Или от Трамтария? Или от остров Тамбукту?“ Невестите се червяха и срамежливо отговаряха: „Откъде да знаем?“

Двамата най-красиви момци бяха определени за невестите от съседния мравуняк. Пратениците на съседната царица вече бяха дошли и разказваха, че са им се родили две прекрасни невести, но че старата царица не ги пуска навън, за да не отлетят нанякъде. Сватбата ще бъде в мравуняка и те ще останат там завинаги, за да снасят яйчица. Затова двамата момци, щом започнат да летят, нека хвръкнат право там — към техния мравуняк.

Чистачите лъскаха и четкаха двамата момци, за да бъдат още по-красиви. А царицата им беше изпратила малко парфюм да се напарфюмират.

Изведнъж някой извика: „Вече летят!“ — и посочи към гората. Над високия бор се развяваше гъст воал. Извиваше се, огъваше и трептеше. До него, също високо във въздуха, се вееше друг воал. Той приличаше на бяло облаче, а по-нататък се виждаше още един… Рой момци и невести от другите мравуняци кръжаха в простора.

„Бз-з-з-…“ — забръмча и зашумя изведнъж нещо над нашия мравуняк, та чак всички се наведоха и притвориха очи. Когато се изправиха и погледнаха наоколо — не бяха останали нито един момък и нито една невеста от техните. Всички бяха отлетели високо при останалите сватбени процесии и никога нямаше да се върнат.

Само двамата най-красиви момци отлетяха право към съседния мравуняк, където ги очакваха, затворени в килийка, двете невести — бъдещите царици.

„Това трябва да се види с далекоглед“ — извика развълнуван Крачун и заскача със здравия си крак към мравуняка за далекоглед. След него се впуснаха и останалите, та след малко наоколо почерня от далекогледи.

„Виждате ли? Там летят пет наши невести!“ — хвалеха се бавачките, гледайки сватбения танц над високия бор.

„Ей там виждам още една от нашите. Как се въртят около нея момците? Поне десет я ухажват. Откъде ли са тези юнаци?“ — говореха си зидарите, които наблюдаваха танца над съседния хълм.

„Нашите момчета също имат успех. Където и да отидат, към тях се втурват най-хубавите невести!“ — констатираха с гордост ловците.

С една дума — където се появеше момък или невяста с кърпа на точици, ставаше навалица. Всеки искаше да се ожени за тях.

Мравките от нашия мравуняк чак до вечерта наблюдаваха с далекогледи сватбените танци и гледаха как момците си избират невясти. Как се прегръщат двойките и една след друга изчезват в далечината, за да си създадат свой мравуняк нейде по света.