Ондржей Секора
Фердо мравката (56)

Как мушмороците не отидоха на училище и за най-големия ден в живота на Фердо

„Крила, крила!“ — завикаха мравките, като видяха какавидите. Почти на всички какавиди им личаха крилцата. Около двадесет какавиди с крилца бяха много по-големи от останалите. Това щяха да бъдат самки-невести, а около тридесет бяха по-малки — от тях щяха да се излюпят самци.

„Цър-р-р — цър-цър-р-р-р…“ предаваше щурецът, който живееше най-близо до мравуняка, телеграмата до чуждия мравуняк. Разбира се, не с точки и тирета: „имаме колкото искате момци стоп“.

Само след секунда се обади щурецът от чуждия мравуняк: „стигат ни двама благодарим стоп“.

Фердо заповяда да загасят лампите в спалнята и никой да не влиза вътре, за да не събудят какавидите, преди да им е дошло времето.

А малките мушмороци използуваха случая и заявиха: „Днес е празник, няма да ходим на училище!“ — и класът, в който Фердо преподаваше природознание остана празен. Бавачките донесоха огромни букети цветя и ги разхвърлиха навсякъде по земята. Блейчо си направи от хартия генералска шапка и гордо се разхождаше с нея из целия мравуняк.

Всички имаха празнично настроение и нетърпеливо очакваха голямото тържество — излюпването на мравките. Работници, дърводелци, зидари, кравари и градинари си зарязаха работата и се разхождаха с най-новите си дрехи, с измити ръце. Само в кухнята се готвеше, пържеше, вареше, печеше, готвачките кършеха ръце и се чудеха дали ще успеят да приготвят трапезата.

В това време отдолу, по местното радио зазвуча маршова музика. Толкова весела, та всички разбраха, че става нещо необикновено. „Идат, идат!“ — викаха мравките и се втурнаха презглава към спалнята.

Но ги срещнаха още в тунела. По посипания с цветя път вървяха строени, младоженците, красиви, снажни юнаци, а на гърба на всеки трепкаха нови лъскави крила. Телцата им блестяха като излъскани, а на вратлетата им — леле, мале! — на вратлетата на всички, ама абсолютно на всички, бяха завързани червени кърпи на точици — съвсем като Фердовата, само че мънички.

„Погледнете, същински Фердовци!“ — извика смаян Блейчо с генералската шапка на главата. Мравките наоколо изгубиха дар слово. Наистина — срещу тях сякаш идваха безброй Фердовци.

Ами това пък какво е? Това пък са невестите с булченски воали и с венчета на главите, и всяка една носи завързана около вратлето си същата червена кърпа на точици. Но съвсем мъничка, много по-мъничка от Фердовата. Какво значи всичко това, какво се е случило?

„Защо толкова се чудите — извика изведнъж сред шума на потресения мравуняк най-старата бавачка, — ами че това са мравките от Фердовите какавиди!“

Как можаха да забравят? Ами разбира се. Това са мравки, които са се излюпили от какавидите, за които се грижеше Фердо, даваше им най-много млечице и ги забавляваше.

„Никой в мравуняка не е доживявал такъв славен ден!“ — казаха няколко бавачки. „Фердо може да се гордее“ — извика възторжено Крачун, чийто крак едва днес оздравя. „Разбира се, че може!“ — присъединиха се останалите.