Ондржей Секора
Фердо мравката (55)

Как Блейчо хвърчеше във въздуха и царицата напипа крила

Чуждият мравуняк наистина бе пред разруха. Нашите мравки се бяха подготвили за работата, която ги чакаше. По пътя събраха най-различни тресчици, сламки и подходящи камъчета. След малко всичко това стърчеше над раменете им като косъмчета на гъсеница.

Запретнаха ръкави и започнаха да работят като луди, Фердо ръководеше зидарите и строителите, и те поправиха не само всички тунели, но построиха за малките мравчици и дечурлига физкултурен салон с уреди, а в тунелите, които се спускаха стръмно надолу, направиха пързалки. Пищялко водеше ловците и след малко докара цяло стадо мравешки крави. Блейчо бе яхнал най-голямата от тях и си пееше: „Войник конче яха и на бой отива!“ Чуждите мравки се готвеха да го посрещнат тържествено, но точно пред входа кравата хвърли къч и Блейчо изхвърча през главата й върху струпалите се мравки.

„Няма късмет!“ — изпищя Пищялко. Мравките обаче вдигнаха Блейчо и започнаха да го хвърлят нагоре във въздуха с викове „ура!“.

Скоро всичко бе готово. Нашите мравки дори напълниха килерите с хранителни запаси, а накрая царицата ги покани да видят нейната единствена надежда — последните две какавиди.

Те лежеха в спалнята и бяха много големи. Царицата ги погали нежно, с любов, но едва прекара ръката си по тях и изненадано я отдръпна. „Крила!“ — радостно извика тя, изгуби ума и дума и погледна наоколо с очи, пълни с щастливи сълзи.

Крила! Царицата усети, че какавидите под обвивката си вече имат крилца, което означаваше, че и от двете какавиди ще се родят крилати невести, царици, които ще снасят на мравуняка нови яйчица.

„Чувате ли, ще имаме невести. Знаете ли какво щастие е това!“ — промълви развълнувана царицата.

„Колко хубаво ще бъде, ако си намерят момци от вашия мравуняк, в който се раждат такива юнаци като теб“ — добави тя и погледна Фердо.

„Но дали ние ще имаме крилати момци? Дали какавиди също ще имат крила?“ — попита Фердо своите приятели. „Не знаем, не знаем“ — извикаха те й се спогледаха.

„Тогава бързо към мравуняка! — изкомандва Фердо. — Царице, веднага ще ви съобщим телеграфически новината, пригответе си някой щурец-телеграфист!“ И всички се втурнаха към мравуняка. Фердо дотича пръв — с време — петнадесет минути, двадесет и седем секунди и три десети, с чудесен стил. Блейчо се отказа по средата на състезанието, защото насред пътя стъпи върху смола и краката му все залепваха за земята. Просто нямаше късмет!