Ондржей Секора
Фердо мравката (51)

Бягай, Блейчо, дяволът те гони

Добре че се сетих, къде се дяна наш Блейчо? А, ето го! Погледнете, тича и вика: „Помо-о-ощ!“ — а след него нещо хвърчи, нещо го гони. Прилича на голяма змия. Още малко и ще го хване! Бързо, помогнете му!

Ала преди някой да успее да му се притече на помощ, Блейчо се спъна и се просна на земята, а змията — о-о-о, ужас! — падна със страшна сила върху него и го покри целия. Всички изтръпнаха от уплаха. Никой не се осмели да му помогне, никой не се осмели да се помръдне от мястото си. Само Фердо предпазливо, на пръсти се приближаваше към Блейчо.

Ами ако змията му направи нещо? Ако го ухапе? Или удуши? Сигурно няма, защото тя дори не се помръдна, когато Фердо я докосна.

„Да я убием“ — пошепна Фердо на останалите и потърси някакво оръжие. Мравките му подаваха чук, секира, една дори му домъкна цяла врата — да я използува вместо щит.

Но Фердо се отказа от всички предложени му оръжия. Взе само една пръчка и докато я вземаше, се наведе толкова ниско, че никой да не го забележи как се смее.

„Погледнете, тръгва срещу змията само с пръчка в ръка! Това се казва герой!“ — шепнеха си смаяни мравките.

Фердо наистина се запъти смело към змията, въоръжен само с пръчката. Като се доближи до нея, вдигна пръчката й — прас, прас! Започна да я тупа​, като килим.

„Оооох! Олелеее!“ — чу се болезнен стон. Но стенеше Блейчо, а не змията. „Не викай, Блейчо, нека ти върна поне малко от боя, дето го изядох като Баба Ята“ — успокояваше го Фердо и налагаше змията така, че ударите да падат върху Блейчо.

Да ви кажа истината, това не беше никаква змия, ами една дълга пелена за какавиди и веднага ще ви обясня как бе станала цялата работа.

Нали знаете, че когато мравешкото детенце се поохрани и стане доста дебеличко, и повече не може да порасне нито с милиметър, то заспива. Заспива като къпано и не можете да го събудите, каквото и да правите. Тогава бавачките го грабват на ръце и го занасят в спалнята, където го повиват в пелени. Те нарязват дълги ленти плат и ги намазват с лепило, за да могат да обвият спящото детенце така, че да не му се показва дори косъмче навън. Да знаете колко много работа имат бавачките при повиването на децата! След това ходят да проветряват или затоплят какавидите, докато от тях се излюпят истински мравки.

И какво, мислите, бе станало. Блейчо е такава любопитна сврака! Навсякъде си пъха носа, навсякъде се вре, все досажда на околните. А този ден се домъкна в спалнята и започна да закача спящите дебеланковци. Дърпаше ги за косъмчетата, отваряше им очите, гъделичкаше увитите какавиди и се чудеше какво да направи, за да ги събуди.

„Какво прави това момче!“ — извика една от бавачките. „Веднага го изгонете!“ — каза втора. „Я да го накажем!“ — обади се трета и както държеше края на една намазана с лепило пелена, пляс, удари с нея Блейчо по гърба. И на изпроводяк извика след него: „Бягай, дяволът те гони!“

Блейчо нали си беше глупавичък, помисли, че наистина го гони дяволът и хукна да бяга. Залепената пелена се развяваше след него и отдалече приличаше на змия. На всеки му се струваше, че го е захапала змия и че може дори да го лапне целия. Само Фердо позна, че това е обикновена пелена и сега с удоволствие връщаше на Блейчо боя. Шибаше го с всичка сила — отмъсти му за пердаха, който изяде по време на кукления театър.

Както се казва, всеки си получава заслуженото!

Даже много добре стана, понеже Блейчо си получи наказанието хем задето закачаше мравешките дечица и какавидите, хем задето тогава едва не преби Фердо! Друг път да знае!

Отърва се малко по-леко от Фердо след онзи бой, поне не го отнесоха на носилка. Само си търка задничето три дни.