Ондржей Секора
Фердо мравката (42)

За пчелата, която не играеше честно и за рицаря, който си пъхна топчетата под доспехите

Щом Фердо чу думата мед, зави му се свят от сладост. Дори си хвана главата, за да не му се развинти. „Хайде, Фердо! Само ще опитаме меда“ — облизваха се лакомо приятелите на Фердо. Но Фердо реши, че сам ще отиде за мед. Вече дори му се привиждаше как плува в меда. „Ей сега, ей сега ще донеса и на вас! Само ще отскоча дотам, а вие пазете да не дойде някой да ме хване.“ Вече нито виждаше, нито чуваше — изчезна в една малка пролука в кората на дървото.

Какво можеха да направят приятелите му, мравчовците? Послушаха Фердо. Седнаха в тревата под дървото, мляскаха в очакване на меда, преглъщаха слюнките си и пазеха. Край тях прелетя една пчела. Огледа ги подозрително. „Какво правите тук?“

„Ами, нищо, седим си“ — нехайно отговориха мравчовците. И се правеха като че нищо не се е случило. „Само да сте решили да ни ядете меда!“ — избръмча пчелата и отлетя.

Но не отлетя далеч. Все се оглеждаше към тях, все се спираше, докато изведнъж се обърна и бързо полетя обратно. Отдалеч сочеше с пръст към тях.

„Ей, вие там! — извика тя. Не искате ли да си поиграете с мен на топчета!?“

„О-о-о-о“ — отдъхнаха си мравчовците. Вече си мислеха, че пчелата се връща да ти хване.

„С удоволствие, госпожа, с удоволствие ще поиграем с вас!“ И веднага всеки от тях измъкна по десет топчета. И пчелата измъкна, но за голямо учудване на двамата — само едно топче.

„Хайде, започваме!“ Пчелата се завъртя на пета и издълба дупка. Докато мравчовците се усетят, хвърли своето топче така, че то се спря съвсем близко до дупката. Мравчовците обаче не уцелиха толкова добре и след малко пчелата спечели две от техните топчета.

При втората игра първи започнаха двамата приятели. Сега вече ще спечелят! Но напразно! Пчелата така хитро се мотаеше между топчетата, че винаги успяваше да подбутне с крак своето по-близо до дупката, а техните набиваше в земята. Колкото да се мъчеха мравчовците, топчетата им хич не се и отлепваха от земята. И така пчелата спечели всички игри.

„Госпожа, вие не играете честно. Така не може!“ — ядоса се накрая единият мравчо и едва не му потекоха сълзи от очите. Но, пляс — и изяде един шамар. „Какво, ти ли ще ми кажеш, сополанко такъв, така ли се играе или не?“ И пляс! — още един шамар.

„Госпожа, върнете ми топчетата“ — хленчеше вторият мравчо и хвана пчелата за крилата. Но едвам успя да отърве шамара.

И започна голяма битка. Отнякъде дотърчаха две пчели и веднага попитаха: „Какво става тук?“

„Погледнете, момичета, тия двама хлапаци искат да ми вземат топчетата, които изгубиха в играта. Хванете ги!“

И двете новодошли пчели се спуснаха да хванат мравките.

„Това не е вярно, не е така! — викаха мравчовците. — Тя ни измами, топчетата са наши!“ — и се защищаваха. „Ами, ами, ха-ха-ха, аз си ги спечелих по най-честен начин!“ — викаше пчелата, а през това време й се притекоха на помощ толкова пчелилчки-работнички, че човек не би могъл да ги преброи.

В това време от дървото се чу страшен глас: „Тихо, тихо, я да чуя каква е тази работа с топчетата?“ Всички онемяха и се обърнаха към дървото. На главния вход на гнездото на горските пчели стоеше изправен чудесен рицар с огромни, тежки доспехи, с великански щит и дълъг меч. Като на сън. Всички млъкнаха, а изненаданите пчели без заповед направиха шпалир, за да мине непознатият рицар и да стигне до мравките.

„Какво става?“ — изрева рицарят, вдигна меча си и тръгна направо към тях.

„А-а-а-ми, изгубиха играта, а сега искат да ми вземат топчетата“ — запелтечи пчелата и показа топчетата, които беше спечелила.

„Дайте ми тези топчета, госпожа! Ще заведа мравките в затвора, а като ги пусна, всяка от тях ще трябва да ви донесе по хиляда топчета“ — каза рицарят, взе топчетата на пчелата, пъхна ги под доспехите си и насочи меча си към мравките. — „Хайде, мошеници, тръгвайте, че иначе ще ви пробода!“

Пчелите от изненада изгубиха и ума, и дума. Никоя от тях не можеше да си обясни откъде се взе този рицар. Ала всички бяха доволни, че ще откара мравките в затвора. А пчелата, която не играеше честно, извика след рицаря: „И нека да ми донесат и някое стъклено топче!“