Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Knížka Ferdy Mravence, 1962 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Яна Маркова, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ондржей Секора
Заглавие: Фердо мравката
Преводач: Яна Маркова
Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“; Издателство „Албатрос“ Прага
Град на издателя: „Албатрос“ Прага
Година на издаване: 1979
Националност: чешка
Излязла от печат: 1979
Редактор: Атанас Звездинов
Художествен редактор: Иржи Блажек
Технически редактор: Павел Райски
Художник на илюстрациите: Ондржей Секора
Коректор: Елена Иванова; Яна Маркова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15179
История
- —Добавяне
Как Фердо нямаше чадър и как г-н Охлюва се ядоса
Защо пък трябва да остане в кутията? За какво? Вие не познавате Фердо Мравката. През целия път той търсеше начин да се измъкне от кутията. Успя незабелязано да изпълзи едва в началото на градината. Щом скочи на земята, хукна да бяга, където му очи видят. Не се оглеждаше нито наляво, нито надясно, а само тичаше, та чак малката раница на гърба му подскачаше.
Но изведнъж — цап, цап! Фердо се стресна. Около него започнаха да падат едри дъждовни капки. Щом паднеше на земята всяка капка пръскаше наоколо като фонтан.
Заваля проливен дъжд.
Цап! И Фердо се просна на земята. Ама че капка! Зарита с крака във въздуха като плюеше вода. Но едва успя да стане — цап! Нова капка го цапна по гърба така, че направи две кълба напред.
След всички тези перипетии, целият вцепенен, Фердо седна и си потърка очите. Но изведнъж видя пред себе си къщичка. На табелката пишеше името на стопанина й: „Г-н Охлюв“.
„Чудесно — каза си Фердо. — Тук ще се скрия. Вярвам, че стопанинът ще ме приеме.“ След което почука лекичко на вратата с едното си пръстче, но никой не отвори. Тогава почука с две пръстчета, но пак никой не отваряше. Почука с всички пръсти и започна да се моли: „Мили господине, отворете, навън много вали!“ Но пак никой не му отвори.
„Стопанинът сигурно е заспал. Ще трябва да го събудя — реши накрая Фердо и започна да удря по вратата с юмруци. — Мили господине, мили господине!“ — викаше той и думкаше по вратата така, че тя пращеше. Дано сега се отвори.
Да бяхте обаче видяли какво стана! Къщичката отпред се надигна и отдолу се подаде рогата охлювска глава. „Хулиган такъв, тропач! — заръмжа главата. — Разбойник такъв, ти мокро чудовище, ти черно чучуло! Махай се оттук или ще викам за помощ! Как се осмеляваш да нападаш чужда къща!“ — караше се Охлювът и плюваше наоколо.
Тъкмо се канеше да каже на мравката: „Ти мръсен грознико!“ — но едва успя да отвори уста, в нея падна една голяма дъждовна капка и той се задави, скри глава в къщичката и вече не се показа.
Фердо остана да стои пред охлювската къщичка като мокра кокошка. Водата течеше във вратлето му, в обувките, в раничката, а по краката му се стичаха капки дъжд, сякаш си играеха на гоненица. „Някой ден ще те науча аз теб!“ — закани се той на Охлюва и реши да си продължи по пътя. Изведнъж видя, че две тревички по-нататъка, под едно камъче, има пролука. Сякаш приготвена нарочно за мокрия мравчо. Не се колеба дълго и бързо се вмъкна вътре. Наистина, там беше тъмно, но затова пък сухо и топло.
Фердо опря глава на раничката си и цяла нощ спа като къпан.