Ондржей Секора
Фердо мравката (35)

Как се размножили веднъж майските бръмбари

Това е приказка за едно момченце, което решило да лови майски бръмбари, но не си взело подходяща кутийка, а на всичко отгоре не умеело да пише добре числата.

Момченцето всъщност имало в джоба си някаква кутийка, но когато на човек не му върви, не му върви — кутийката била продупчена. И щом момчето хванало първия майски бръмбар, бръмбарът намерил дупката, изскочил и започнал спокойно да се разхожда по палтото на момчето. Но в последния момент, преди още да разтвори крила, момчето успяло да го хване.

„Я виж ти, хванах вече втори майски бръмбар“ — казало си то и хоп — бутнало бръмбара в кутийката.

Но има ли нужда да ви разправям, че бръмбарът след малко отново се измъкнал навън и се скрил под палтото на момчето. Момчето пак го хванало. После го хванало на панталоните си, сетне на чорапа си, а веднъж дори на шапката си. Момчето решило да си отбелязва с чертички, колко бръмбара е хванало. Хич дори не му минавало през ум, че това може да е един и същ майски бръмбар, който му бяга от кутията!

И когато момчето решило, че кутията трябва вече да е пълна, преброило чертичките — те били осемнайсет. Леле, колко много бръмбари! Момчето написало на кутийката числото 18. Но понеже било немарливо и пишело като с краката си, не написало единицата както трябва — с полегата чертичка нагоре и права надолу — ами само като една обикновена черта. А след нея осмица… И се прибрало у дома си. Още от вратата извикало: „Мамо, познай колко майски бръмбара имам!“ Майката не познала и се предала. Тогава момчето отворило кутията. Тя била празна. Този път единственият майски бръмбар бил успял да отлети. Момчето се разплакало: „Ах, мамо, да знаеш колко много бях хванал!“ Взело капака на кутията, за да прочете точно колко бръмбара е имало, тъй като било забравило.

„Осемдесет и един бръмбара бях хванал, мамо, осемдесет и един — отбелязах си ги с чертички!“

„Осемдесет и един ли? — попитала майката и взела капака, за да преброи чертичките. — Осемнайсет са? Видя ли какво става, като пишеш така немарливо единицата! Обърнал си капака и си прочел осемнайсет наопаки — осемдесет и един.“

Момчето избърсало очи: „Значи, мамо, не са били 81?“ — и веднага престанало да плаче.

Накрая успокоено въздъхнало: „Радвам се, че само осемнайсет бръмбара са ми избягали!“ И било доволно, че не са повече.

„Ама че глупаво момче! — извикаха ларвичките. — Нищо не забелязало, и нищо не разбрало!“ И много се смяха. Но нито една от тях не забеляза и не разбра, че докато разказваше, Фердо построи на всяка от тях от тревички, клечици и водорасли малко скеле, сякаш ще строи къща или замък. Скелето на всяка ларва изглеждаше съвсем различно.

Фердо се заоглежда къде е татко Ручейник, да го чуе какво ще каже за работата му, но никъде не го видя. Не забеляза и двете момчета, които също тайно слушаха приказката. Какви ли бяха те? Приличаха на молци, но крилата им висяха някак странно. Момчетата си казаха: „Този път вече ще освободим Фердо.“

На следващия ден Фердо мъкнеше от всички страни тревички и тресчици, хубави кръгли камъчета и малки, светещи като лампа песъчинки. Домъкна дори и няколко шарени крилца от бръмбарчета.

Когато събра и приготви всичко това на брега, взе кухото стъбло и отново свика ларвичките на приказка. Ах, какво състезание настъпи! Ларвичките се надпреварваха да се изкачват на брега, всяка искаше да бъде първа и по-наблизо, а Фердо започна да разказва нова приказка.