Ондржей Секора
Фердо мравката (33)

За малките деца, които си строяха къщички под водата

Странната пеперуда вече летеше високо във въздуха понесла Фердо на крилата си. „Добър строител ли си, моето момче? — каза тя, след като прелетяха над девет бръмбарски планини, девет гъсенични долини, шест жабешки блата и кацнаха на земята. — А можеш ли да строиш и под водата?“

„Защо не! Но за какво ви е потрябвало да строите под водата?“ — попита учуден Фердо. „Ще видиш! Ще те заведа при нашите деца“ — каза пеперудата, взе отново Фердо на гърба си и полетя. След малко стигнаха до едно бистро поточе.

„Виждаш ли? Ето това са нашите деца — ручейниците. Аз съм бащата, до нас живее чичо Ручейник, там, отзад — дядо Ручейник, а това са децата на кум Ручейник — каза той и посочи чистото дъно на потока, — ти сигурно никога не си виждал деца на бръмбар-ручейник.“

Ах, ако можехте да ги видите отнякъде! Същинско чудо! Едни малки червейчета щъкаха по дъното и всяко си имаше своя собствена къщичка. Всяко червейче беше напъхано до врата в нещо като твърдо калъфче, само главата и краката, които растяха направо от врата му, се показваха навън от къщичката. А всяка къщичка беше различна.

Едно от дечицата на татко Ручейник сякаш се бе скрило в продълговат кош, изплетен от върбови клонки, друго пък си беше слепило къщичката от малки камъчета и мидички, а трето — от ситен пясък. Нали ви казвам, червейчетата бяха напъхани в къщичките си така, че само главата и краката им се показваха. Зададеше ли се някаква опасност, за секунда се скриваха целите в къщичките си. Но щом опасността отминеше, измъкваха главичките и краченцата си навън, щъкаха по дъното и ловяха къде каквото видеха за ядене.

Сериозно! Фердо никога в живота си не беше виждал такова чудо.

„Човек може да им се любува от сутрин до вечер“ — въздъхна Фердо и клекна край водата.

„Това, което виждаш — прекъсна го таткото Ручейник — не е нищо. Това са само децата на кума. Останалите също си строят подобни къщички. Но моите ларвички трябва да имат сто пъти по-хубави от тези и ти ще им ги построиш. Измайстори такова нещо, та да се разчуе по цял свят!“

Той заведе Фердо по-нататък: „Ето, това са моите дечица. Вече започват да се обвиват с пясък!“

И наистина, малко по-надолу, в потока се виждаха малки червейчета, които пълзяха по дъното и влачеха след себе си дългите си телца, тук-там облепени с пясък.

„Хайде, залавяй се за работа, а аз утре ще дойда да видя какво си направил!“ — каза татко Ручейник и отлетя в храсталака.