Ондржей Секора
Фердо мравката (3)

За шейната в мравуняка и за празната кутия

Изведнъж се чу такъв вик, че чак боровите иглички по мравуняка започнаха да се свличат: „Писта-а-а-а!“

Момчето бързо се заоглежда на всички посоки — кой ли вика така, но нийде никой не се виждаше. И отново: „Писта-а-а-а, писта-а-а-а!“ — та чак боровите иглички по мравуняка се свличаха.

Какво става? Сигурно някой тича по пътеката? Или в гората? Момчето се изправи и се огледа на всички страни. Но щом то се изправи, викът прозвуча съвсем тихичко: „Писта-а-а-а!“

Ама да — викът идваше от мравуняка! Наистина оттам. На върха на купчината стоеше една мравка с кърпа около врата и с малка раница на гърба. В ръката си държеше борова игличка, която блестеше като огледало — толкова беше гладка — и викаше колкото сила има: „Писта-а-а-а, пази се от пътя, писта-а-а-а!“

Преди някой да се усети, мравката седна на боровата игличка и фю-ю-ю — спусна се с нея надолу като с шейна.

И както летеше, насред пътя й се изпречиха някакви дърводелци, които носеха към мравуняка една греда. Мравката-юначага се блъсна в тях, гредата падна, а след нея — и дърводелците. Но нашият юначага хич не се смути, метна се отново на боровата игличка и фю-ю-ю — спусна се със своята странна шейна чак до долу. Да знаете колко умело вземаше завоите!

Може ли да се сетите кой беше това? Ама разбира се! Кой друг, ако не Фердо Мравката!

„Ах, каква чудесна мравка! — извика Момчето, като пляскаше възторжено с ръце. — Ще си я занеса у дома!“

Грабна мравката с два пръста и я пъхна внимателно в една празна кибритена кутия. „Ще я занеса при играчките си; ще й направя хубава кошарка и ще я дресирам!“

Как можа да му хрумне на момчето такова нещо! Но да не смятате, че с това неговите хрумвалия се изчерпаха! Чуйте, какво още измисли то! „Ще водя мравката в училище и там тя ще се пързаля по чина. Ще учи заедно с мен, а може дори и да ми подсказва.“

Пакостник! Учителят сигурно няма да позволи такова нещо! Но какво може да направи учителят, когато той дори няма да види мравката! „Ще й построя от картонена кутия малка къщичка и ще нося къщичката на рамото си“ — измисляше по-нататък момчето. — Приятелите ще ми викат: „Ей, на рамото ти има някаква кутийка!“ Аз ще им отговарям: „Каква ти кутийка, това е дресирана мравка! Всички ще се чудят и маят!“

Кой знае какво ли още щеше да си измисли момчето, ако изведнъж не видя, че вече е близко до дома и че в градината Славчо, Хана и Зденек си делят нещо. Нещо червено. Ягоди, цяло гърне с ягоди! Дадоха му и на него, и казаха, че ако иска, може утре да иде с тях за ягоди. Ще ги води Аничка Латалова, а тя знае къде растат.

Едва когато изяде и последната ягодка, момчето си спомни за вълшебната мравка и отвори кибритената кутия.

Но Фердо Мравката го нямаше.