Ондржей Секора
Фердо мравката (24)

Как бай Бомбус се ловеше на бас, докато накрая заспа

Трябва да ви призная, че нашият бай Бомбус не беше много порядъчна земна пчела. Не бихме му писали нито шест, нито четири по поведение. Бай Бомбус беше голям пияница, не събираше сладък нектар за гнездото, ами си го изпиваше сам.

Ето и сега, щом окачи тръбата на врата на Фердо (горкият, на какво заприлича с нея!), веднага се затича към едно цветче.

„Обзалагам се, Фердо, че ще се покатеря до това цветче само на ръце!“ — извика нашият лудетина. И веднага се хвана с ръце за стеблото на цветето, и без да си помага с крака, се покатери чак горе.

Фердо гледаше внимателно. Подпря добре с рамо тръбата и от време на време ахкаше възторжено на глас, за да достави удоволствие на бай Бомбус. Изведнаж обаче забеляза как бай Бомбус заби хоботчето си в чашката на цветчето и изсмука всичкия му сладък нектар.

„А, така ли, мошенико, струва ми се, че много-много не ти се работи, само гледаш да ядеш и пиеш! — каза си той. — Но аз ще те оставя да си счупиш главата!“

След като добре си подслади душицата, нашият бай Бомбус се облиза и се примъкна до друго цветенце. „Хващам се на бас, Фердо, че ще се покатеря по това цвете надолу с главата!“

Голям хитрец се пишеш, помисли си Фердо. Но ще ти направя това удоволствие. И каза на глас: „Невъзможно, господине, досега нито една земна пчела или бръмбар не е успял да го направи. Може би само ракът да може, понеже ходи заднешком, но той пък не умее да се катери по цветята.“

„Ще видиш, че аз ще го направя!“ — радостно извика бай Бомбус и наистина само след миг беше на върха на цветето, и, естествено, изсмука и неговия нектар. И не само неговия, а на още няколко цветчета наоколо. Изпи всичко до последната капчица.

„Какъв ли нов бас ще си измисли този мошеник?“ — питаше се Фердо, като видя как святкат очичките на бай Бомбус и как лакомо се облизва той, запътен към следващото цвете. Но ето че нашият герой се обади.

„Басирам се, Фердо, че по тоова цвете-енце ще изпълзя-я-я по но-сса си!“ — едва бръщолевеше той под третото цвете.

„Това пък съвсем не вярвам!“ — извика Фердо и наистина не вярваше. Как може земна пчела да се катери с носа си? Той вече не знае какво говори. И наистина — бай Бомбус започна само да си тананика: „Две и три е пет, мечка яде мед!…“ и изведнъж започна да си мърмори под носа: „Защо пък мечката? Ами че земната пчела също яде мед… А може ли мечката да пълзи по нос? Не може. Само аз мога… по нос…“ Но накрая беше доволен, когато Мравчо му помогна да се покатери по цветето по най-обикновения начин.

И пак взе да смуче нектар. Дълго пи, а като се насити, пак го прихванаха дяволите. „Обзалагам се, Фердо, че ще издържа да стоя на главата си, докато преброя до шестдесет!“

„Ако и това умеете, господине, спокойно можете да отидете в цирка“ — нарочно го подстрекаваше Фердо, защото беше любопитен да види как ще свърши цялата тази работа.

„Мога и още как! Хайде, брой!“ — изсили се бай Бомбус и направи стойка.

„Едно…“ — започна Фердо да брои, но докато каже „две“ — тя стана каквато стана. Бай Бомбус се просна с трясък на земята и докато Фердо се накани да преброи до три, вече хъркаше като заклан.