Ондржей Секора
Фердо мравката (23)

Защо трябва да видим един бай Бомбус?

А сега нека оставим момчетата да се чудят и маят. Ние през това време ще трябва да видим един бай Бомбус. Малко по-настрани в гъстата трева се тътреше космата, пъстра, обрасла с пух мъжка земна пчела, на която всички викаха бай Бомбус. На врата си бе увисил огромен тромпет, а в ръката си държеше картон със следното обявление: „Търси се добър тръбач за гнездото на земните пчели“. Бай Бомбус вървеше и все ръмжеше и мърмореше.

„Ужасна пътека! Дяволите да го вземат този път! Поне да бяха направили тротоар като за пред хората! Човек трябва все да пъпли, все нещо да прескача или да се промушва! А с тоя глупав тромпет е още по-трудно. Не мога дори да се извърна.“

Изведнъж стъпи на едно дебело стъбло и — цоп — падна право върху тромпета и си удари главата.

„Как можах да направя такава глупост и да се съглася да ме пратят толкова далече? Сякаш в гнездото не могат да си тръбят сами!“ — мърмореше си той и оправяше ламарината на смачкания тромпет.

„И всичко това само защото се отзовах на онази обява. Сега всеки ден трябва да ставам пръв и да събуждам цялото гнездо на някакви си чужди земни пчели и да търпя всичките им капризи, когато не им се иска да стават!“ — продължаваше да мрънка той под носа си. — „Добре поне, че ми платиха предварително!“ И пак се подхлъзна така, че чак парите в джоба му издрънкаха.

„Някой трябва да ми помогне с този проклет тромпет. Едва стоя на краката си.“

Я ги виж ти, земните пчели! Значи карат някой да ги буди. Като си направят гнездо, намерят си някого за тръбач, та да ги събужда всяка сутрин, за да не забравят да излетят на работа по полето и овошките. И точно на нашия бай Бомбус с тромпета му се бе паднала честта да играе ролята на будилник.

Сега стои точно до лагера и наблюдава какво става там.

В средата на лагера, на плаца пред палатките, стоеше черният мравчо, завързан за крака към пилона със знамето. Около него се тълпяха момчетата да видят какво ще стане. На пилона, над черния пленник беше закачен надпис: „Продава се евтино“.

Бай Бомбус, без много да се церемони, влезе в лагера. Момчетата млъкнаха като риби. „Хм, хм — мърмореше бай Бомбус, — продавате ли го това момче? Това е добре дошло за мен. Точно такова нещо търсех.“ И спря пред завързания мравчо.

„Какво знаеш да правиш?“ — попита го той.

„Всичко знам — прошепна смирено черният мравчо. — Мога да строя, да нося, да поправям…“

„Я виж ти! Много хубаво!“ — промърмори бай Бомбус. — „А дали си достатъчно як?“ — и започна да му опипва мускулите. Най-напред на ръцете, чак до под мишницата. Ай-ай-ай, как гъделичка! А горкият мравчо не можеше дори да се отмести. След което бай Бомбус опипа с пръсти коленете му, прасеца, опита и стъпалата му дали са достатъчно твърди. О-о-о-ох, че гъделичка! А когато започна да опипва и ребрата му, черният мравчо не можа да издържи и прихна да се смее.

„Я, ти си бил голям веселяк! — зарадва се бай Бомбус. — Ще взема да те купя. Да ми носиш тромпета.“ Плати за черния мравчо колкото му поискаха и го помъкна със себе си.

Момчетата останаха като попарени. Ама черният наистина се похарчи!

Началник-лагерът се правеше сякаш нищо не се е случило, потри ръце и дори извика след тях: „Ало, чичо! Да знаеш, че си купил Фердо Мравката!“

Да, Фердо Мравката, който всичко умее, всичко прави, от нищо не се страхува, но всичко взима много присърце. „Сега вече ще трябва да слугувам, няма какво — каза си Фердо и тръгна послушно след бай Бомбус. — Но ще видите вие, аз все някога ще се измъква от тази каша!“