Ондржей Секора
Фердо мравката (21)

Забравих да ви кажа най-важното и как се гони балон

Колко съм глупав! Забравих да ви кажа най-важното! Чак сега, като гледам тия рижи главици и пипала, се сетих: това не са никакви момчета, ами червени мравки!

Наистина! Това бяха малки червени мравчовци, чиито майки и татковци ги бяха изпратили на лагер да се закалят, да спортуват, да се научат да слушат, да работят и да разтребват след себе си.

В този момент те се спуснаха като порой към падащия балон. Той вече се виждаше добре. Наистина! Това беше балон от паяжини, с какъвто обикновено летят малките паячета по света.

Какво е това, дето седи в него? Някакво черно същество. Може би коминочистач, който лети над комините. Не! Прилича на негърче, избягало от плажа. Не, и негърче не е, ами че това е черна мравка!

Да бяхте чули отнякъде какъв рев нададоха нашите момченца, като разбраха, че пътникът в балона е черен мравчо. На всяка цена трябва да го хванат и да му сторят нещо! Ще го пленят на ужким. Той ще се изплаши, може и да се разтрепери от ужас, а те ще му се присмиват под мустак.

Лека-полека балонът падаше към земята. Черната мравка се готвеше да скочи долу. Само да не им избяга! Момчетата от лагера започнаха да крещят, та чак гората потрепери.

Черната мравка наистина скочи и удари на бяг. Ах! Ще им избяга! Голям срам!

Щеше да избяга, сигурно щеше да избяга, ако не беше това проклето парченце дърво. Началник-лагерът изведнъж се наведе и вдигна едно странно клонче. Някакви извита пръчица. Приличаше досущ на бумеранг, оръжието на австралийските диви племена. Началникът завъртя клончето над главата си и го хвърли. Бумерангът изсвири във въздуха над главите на тичащите преследвачи, задмина ги и изведнъж — бум — подкоси краката на черната мравка.

Момченцата от лагера тутакси заскачаха от радост и нададоха победни викове. А мокрият мравчо Карелчо пръв скочи на врата на черния. Останалите му стиснаха ръцете и краката, а най-малкият го хвана за пипалата. „Ще си направим само една малка шега“ — тихо се наговориха момченцата.

Ах, как се дърпаше черният мравчо. Напъна се с всичка сила и изблъска половината от рижите момченца. Ритна с единия си крак и отхвърли всички, които го държаха за него. Но докато успее да ритне с другия, дотича началникът, а той беше толкова силен, че Мравчо дори не се помръдна.