Ондржей Секора
Фердо мравката (20)

Как клеветниците клеветяха и какво видя съненият Карелчо

Толкова много момчета имаше там, че човек не можеше да ги преброи. Край гората, близо до потока се виждаше лагер с палатки, в които слънцето точно в този момент се опитваше да се промъкне. „Чук-чук-чук!“ — чукаше то по платнището на палатките, но вътре всичко живо още спеше. Навън, на слънце стоеше само началникът с едно съвсем малко момченце.

„Хайде, надувай!“ — подканяше го тихичко началник-лагерът. И малкото момченце наду:

— Та-тра… къх, къх…

„Не така. Не виждаш ли, че кашля. Опитай се отново.“

— Тра… ие-ие-ие…

„Олеле, сега пък цвили като кон. Опитай се отново!“

— Тра-тра-та-тра-бъз-з-з…

„Ох, сега пък бръмчи като при зъболекар. Абе, ти изобщо можеш ли да свириш на тромпет?“

— Та-трам-тара-дам-та-трам-тра-да-а-а…!

Най-сетне! Едва сега малкото момче успя да изсвири сигнала за събуждане така, че тромпетът нито веднъж да не се закашля, нито да зацвили, нито да забръмчи. Юнак! Избърса си доволно устата и застана мирно до началника.

От палатките започнаха да надничат чорлави главици, след тях се измъкваха и самите момчета, втурваха се към потока й се миеха и пръскаха с вода. Началникът на лагера беше доволен.

В това време обаче, някой дотича и взе да клевети: „Моля, другарю, Ирко ми хвърли сапуна във водата!“

А друг: „Моля, Бедю плюва във водата.“

А трети: „Моля ви, Ладьо мучи във водата като крава.“ Но началникът сякаш не чуваше никого от клеветниците.

Нека се налудуват момчетата, мислеше си той, само да се измият добре.

Но ето че дойде още един клеветник: „Моля, другарю, Карелчо още спи!“

Изведнъж началникът сякаш се съживи. Извика: „Хайде, момчета, всеки да си вземе сапунерката и да я напълни с вода! И тръгвайте след мен!“ Самият той си напълни канчето за храна, за да има повече вода, а след него вървяха момчетата с пълни сапунерки, право към палатката на Карелчо. Началникът предпазливо отвори палатката и всички едновременно изляха водата върху поспаланкото.

„О-о-о-о!“ — изпищя Карелчо и изхвърча от палатката. Искаше да избяга от момчетата, но се спъна, преплете крака и падна по гръб. Сега го обля следващия душ, от канчето на началника, душ и половина, водата му напълни очите, носа и ушите.

Мокрият Карелчо размахваше ръце, риташе и триеше очи, но изведнъж се опули от ужас, бързо изплю водата от устата си и извика: „Момчета, момчета, погледнете какво е това!“ — и посочи нещо на хоризонта.

Всички вдигнаха глави и погледната нагоре. Какво е това? Какво е това? Нещо летеше. Нещо сиво, изпомачкано, а в средата му черна точка. И сякаш падаше надолу към земята.

„Балон! И пада!“ — извика мокрият Карелчо. „Тичайте след него!“ И както си беше по ризка, пръв се спусна към балона.