Ондржей Секора
Фердо мравката (15)

Как господин Златко претърпя неуспех в радиото

Трибуната, построена от прясно отсечено, още ухаещо дърво, беше вече претъпкана, а отвън още се виеше опашка. Ах, какъв красив свят се бе събрал! Златни мушици, бръмбарчета с червени, сини и лилави фракчета, буболечки-листояди с премени на пъстри точици, госпожа Пчелата, напудрена с жълт цветен прашец и, разбира се, нашата Калинка. За нея бяха приготвили специална ложа.

Горе имаше закрита кабина за бръмбара Златко, добре известния радиоговорител. Той щеше да предава цялото събитие по радиото. Сега смучеше захарно петле, за да си прочисти гласа.

Долу се бутаха обикновени бръмбари, изпоцапани и прашни червеи и червейки, а на площадката по средата бе сложена голяма пейка, почти колкото маса, покрита с платно чак до земята. Това беше мястото за екзекуции. До него стояха бръмбарите-ковачи, майсторите, които бяха сглобили пейката. Вгледайте се добре.

Нима това бяха същите онези ковачи, които винаги помагаха на Фердо в работата му! Ах вие, предатели! Той толкова ви обичаше, а вие сега сте му приготвили място, за екзекуция.

Публиката изведнъж зашумя, всички се заоглеждаха, повдигаха се на пръсти и викаха: „Водят го вече!“

Фердо вървеше, блед като платно, а Рогача го следваше с голяма върбова пръчка в ръка.

Пред пейката Фердо се стъписа, като видя своите добри познати — ковачите. Погледна ги учудено в очите, но те гледаха безучастно, все едно че в живота си не са срещали Фердо, само попримигваха, сякаш нещо им беше влязло в окото.

„Хайде, марш на пейката!“ — подкани Рогача Фердо.

Мравчо трябваше да легне на пейката, ковачите го завързаха, за да не шава много, докато го бият. Фердо пак ги погледна в очите, но те се правеха, че не го забелязват, само мигаха, като че нещо им беше влязло в окото.

„Готово ли е всичко?“ — попита най-сетне Рогача. „Всичко е готово“ — отговориха ковачите, отдръпнаха се и застанаха мирно. Само единият от тях се наведе над пейката и пошепна нещо. Никой обаче не го забеляза.

Но сега да чуем какво предаваше по радиото репортьорът Златко:

„Внимание, внимание, в момента снажният Рогач взе хубавата, гъвкава пръчка. От такъв бабанко не бих издържал дори един удар, а камо ли двадесет и пет!“

„Внимание, внимание! Рогачът вече се готви да нанасе първия удар и прекрасната Калинка си изважда кърпичка, за да издуха носа си. Внимание, внимание, Рогача точно… О-о-о-о-о…“ — извика говорителят и замълча за миг.

По радиото се чуваше само пращене, крясъци, объркано бръмчене и чак след известно време отново се чу гласът на говорителя Златко.

„Драги слушатели, моля да ме извините за моето мълчание. Случи се нещо изумително и още не мога да се опомня!“

„Тъкмо Рогача беше замахвал да удари Фердо и пръчката вече почти се беше стоварила върху, него, изведнъж цялата пейка, заедно с осъдения Фердо Мравката се надигна и отлетя. Забелязахме, че под пейката се беше скрил един кон-скакалец, целият зелен, но и той, за съжаление, избяга заедно с Фердо!“

„Долу под мен настъпи страшна паника.“

„Помощниците на палача, ковачите, така се замотаха в бъркотията под краката на Рогача, че той, вместо да удари с пръчката Фердо, шибна Калинка с всичка сила.“

„До нея седеше един бръмбар-бомбардировач и той така се изплаши, че бууум — чухте ли гърмежа? Улучи право Калинка в лицето.“

„Бръмбарите-плавачи грабнаха Калинка под мишниците и литнаха с нея към езерото, за да измият от лицето й този отвратителен парфюм. Калинка крещи, че не иска да се къпе, а Бомбардировача се вайка, и казва, че го е направил, без да иска.“

„Мръсните и изпоцапани бръмбари долу крещят да им се върнат парите за вход, въпреки че не са платили нито грош. Леля Червейка се развика, че е хванала от някого бълхи. Сега пък няколко бръмбари-гробари се сбиха и събориха…“

Повече нищо не се чу. Сигурно някой беше прекъснал жицата на говорителя Златко.