Ондржей Секора
Фердо мравката (14)

Защо многоуважаемата тъжителка духна толкова леко глухарчето

На другия ден изправиха Фердо пред съда. Повлякоха го окован към черупката на една мида. Пред входа й вече чакаше цяла тълпа бръмбарчета. Бутаха се, блъскаха се, повдигаха се на пръсти и викаха: „Ето го! Това е той!“

В мидената черупка вече седяха съдиите, трима бръмбари-носорози, а в ъгъла се свиваха смутени комарите, които бяха извикани за свидетели. До обвинителя гордо се бе разположила Калинка. Всъщност и Охлюва трябваше да бъде там, но той не беше толкова подходящ тъжител като Калинка, а и без друго не би се побрал в мидената черупка.

Щом доведоха Фердо, председателят на съда — най-високият и дългонос бръмбар-носорог — размаха звънеца и когато всичко утихна като пяна, стана и започна:

„Откривам съдебния процес срещу големия престъпник, бандит и негодник Фердо Мравката. Какви са неговите провинения, ще ни каже многоуважаемата госпожица Калинка.“

И многоуважаемата госпожица Калинка, напудрена, изписана и натруфена, започна да разказва как Фердо впрегнал Охлюва и как се возил на него за смях на останалите бръмбари и мушици, как й дал конче с файтон и как кончето избягало, когато тя решила да го набие с камшик… „Позволете ни да попитаме, защо многоуважаемата тъжителка е искала да бие кончето с камшик?“ — осмели се да попита председателят на съда.

„Много ядеше!“ — спокойно отвърна многоуважаемата тъжителка и веднага се оплака: че сега не може да кара файтона и затова, по вина на Фердо, файтонът й пречи на двора. После започна да описва в най-черни краски как Фердо я нападнал на брега на езерото и как я спасили комарите, които могат да потвърдят всичко това пред уважаемия съд.

„Е, Какво, признавате ли си?“ — ревна председателят срещу Фердо. Фердо искаше да обясни всичко, но напразно — комарите бяха щастливи, че за тях се говори като за спасители, и потвърдиха всичко казано от Калинка.

Донесоха едно прецъфтяло глухарче с шапка от бели пухчета.

„Духнете!“ — заповяда председателят на съда на Фердо. Фердо духна с всичка сила и почти половината пух отлетя. След това — един след друг — духаха и дългокосите бръмбари-носорози. И те издухаха по нещо. После дойде ред на Калинка, но тя духна така слабо, че пухчетата дори не се помръднаха.

Съдиите преброиха колко пухчета бяха останали. Точно двадесет и пет.

„Чуйте присъдата!“ — провъзгласи със строг глас председателят на съда и отново стана. Всички утихнаха, дори не дишаха, а председателят продължи с важен глас: „Фердо Мравката се осъжда на двадесет и пет удара по задничето. Тези двадесет и пет удара ще му нанесе палачът-рогач и каним всички присъствуващи да вземат участие в утрешното зрелище.“

Публиката забръмча, доволна и възбудена — и дори се чуха викове „ура“. Всички с нетърпение очакваха зрелището.

А Фердо го отведоха и затвориха отново при охлюва.