Е. Б. Уайт
Паяжината на Шарлот (13)

Глава 13
Голяма крачка напред

Беше нощ и всички животни спяха. Шарлот обаче работеше. Първо скъса няколко от орбиталните линии близо до центъра. Остави радиалните, понеже й бяха нужни за опора. Осемте крака й бяха от огромна помощ в работата. Също и зъбите. Тя обичаше да плете и беше истински специалист. Когато свърши с орязването на средата, мрежата й заприлича на нещо като това:

Паякът може да прави няколко различни видове нишки. Използва сухи здрави нишки за основните линии, а за капана, в който хваща насекомите, използва лепкави. Шарлот реши да използва сухите и устойчиви влакна за новото съобщение.

„Ако напиша думите «УДИВИТЕЛНО ПРАСЕ!» с лепкавите си нишки, насекомите ще се лепят там и ще развалят ефекта — помисли тя. — Такааа, да видим сега, първата буква е «У».“ Тя се изкатери до горния ляв ъгъл на мрежата, подготви паяжинните си жлези, закачи нишката и се спусна надолу, леко завъртя наляво и така се получи луличката на буквата „У“. Шарлот не бе съвсем доволна. Ето защо направи още една нишка и повтори действието, като пусна втората точно до първата и така се получи двойна нишка, вместо единична. „Ще личи по-добре, ако направя всичко двойно“ — помисли си тя.

След това се покатери малко вляво от първата нишка, спусна се надолу до средата й, пресече ги, и така се оформи другата чертичка на буквата „У“. Повтори цялото действие, за да направи нишката двойна.

Всичките й осем крака работеха бързо и упорито.

„Сега — «Д»“ — помисли Шарлот.

Тя бе така погълната от работата си, че чак си говореше сама — така си даваше кураж и се ободряваше. Ако можеше да седнеш тихичко в някое ъгълче на хамбара тази нощ, би чул следното:

„Сега — «И». Давай нагоре! Закачи! Спусни се! Приготви нишката! Опала! Прикачи! Браво! Хайде, сега нагоре! Повтори! Закачи! Спусни се! Спусни нишката! Опала! Браво, момиче! Внимавай сега! Прикачи! Изкачи се! Прикачи! Горе вдясно! Спусни нишка! Сега наляво! Прикачи! Изкачи се! Сега повтори! Браво! Леко! Внимавай! Пускай линиите една до друга! Сега нагоре за другата чертичка! Нишка! Прикачи! Спусни се! Опала! Прикачи, изкачи се! Повтори! Браво на момичето!“

И така, говорейки си сама, тя работеше бързо и съсредоточено по трудната задача. Когато свърши, вече беше огладняла. Изяде една малка буболечка, която бе запазила от по-рано и заспа.

На другата сутрин Уилбър се събуди и застана под мрежата. Той пое ведрия въздух на утрото дълбоко в дробовете си. Капките роса по мрежата, в които се оглеждаше слънцето, я караха да блещука и тя се виждаше съвсем ясно. Когато Ларви пристигна със закуската, там се кипреше прасето красавец и над него с главни печатни букви, спретнати и ясни, лъщеше думата „УДИВИТЕЛЕН!“.

Ново чудо!

Ларви хукна обратно да вика мистър Зукерман, мистър Зукерман хукна да вика мисис Зукерман, мисис Зукерман побягна към телефона да се обади на семейство Арабъл. Семейство Арабъл се качи в камионетката и тръгна бързо към Зукерманови. Всички застанаха пред кочината и дълго, дълго гледаха буквите и отново, и отново препрочитаха надписа. А в това време Уилбър, който наистина се чувстваше удивително, стоеше тихичко, изпъчил гордо гърди и мърдаше зурлата си ту наляво, ту надясно.

— Удивително! — каза задъхан от радост и вълнение мистър Зукерман. — Едит, ти най-добре иди се обади на репортера на „Седмични новини“ и му кажи какво се е случило. Той ще се заинтересува. Може да пожелае да доведе фотограф. Няма прасе в целия щат, което да е така удивително като нашето.

Новината бързо се разчу. Хората, които бяха идвали да видят Уилбър, когато той беше „ТОВА Е ПРАСЕТО!“ сега идваха да го видят колко е „УДИВИТЕЛЕН“.

Следобед, когато отиде да издои кравите и да почисти обора, Зукерман се замисли над това, какво чудно прасе притежава.

— Ларви — викна той. — Никаква кравешка тор няма да се слага в кочината от днес нататък. Аз имам удивително прасе! Искам то да има чиста, свежа слама за легло и тази слама да се сменя всеки ден! Разбрано?

— Да, сър! — отвърна Ларви.

— Освен това, искам да започнеш да строиш колиба за Уилбър. Решил съм да го заведа на панаира на шести септември. Направи колибата му голяма, боядисай я в зелено и я надпиши с хубави златни букви!

— Какво да напиша с тези букви? — попита Ларви.

— Трябва да напишеш „Славното прасе на Зукерман“.

Ларви грабна една вила и отиде да вземе чиста слама. Отсега надушваше, че с това необикновено прасе в къщата се очертава доста допълнителна работа.

 

 

Малко под ябълковата градина, в края на пътечката, се намираше бунището, където мисис Зукерман изхвърляше всякакви непотребни неща. Тук, в едно малко пространство без никаква растителност, скрита между млади елши и диви малинови храсти, се издигаше впечатляваща купчина стари бутилки, празни консервни кутии, мръсни черджета, метални парчета. И още: счупени бутилки, счупени пружини, счупени панти, изтощени батерии, списанията от миналия месец, стари непотребни кърпи за сушене на чинии, одрипавели работнически комбинезони, ръждясали остриета и шипове, пробити кофи, забравени капачки и всякакъв боклук, та дори една резервна част за повредения фризер, която дори не беше точния размер.

Темпълтън познаваше добре бунището и там му харесваше. Имаше много приятни места за криене — нещо, изключително важно за един плъх. Там, както винаги, имаше и консервна кутия, в която все още се намираше малко останала храна.

Плъхът дълго тършува наляво-надясно из бунището. Когато се върна във фермата, носеше в уста една реклама, която бе откъснал от старо, намачкано списание.

— Това как го намираш? — попита той, показвайки рекламата на Шарлот. — Пише „ХРУПКАВ“ а „хрупкав“ е хубава дума за паяжината ти.

— Идеята не е добра — отвърна Шарлот. — По-зле от това едва ли може да бъде. Ние не искаме Зукерман да мисли, че Уилбър е хрупкав. Може да почне да си представя хрупкав чипс, хрупкав пържен бекон или шунка. Тази дума ще му развихри въображението. Ние трябва да рекламираме благородните качества на Уилбър, а не вкусовите. Темпълтън, моля те, иди и намери друга дума.

Темпълтън изглежда не хареса особено идеята, но въпреки това се промъкна обратно към бунището и скоро се върна с лента от памучна риза.

— Това става ли? Етикет от стара риза.

Шарлот разгледа етикета, а там пишеше „ПРЕДВАРИТЕЛНО СВИТ“.

— Съжалявам, Темпълтън — каза тя, — обаче и дума не може да става за „ПРЕДВАРИТЕЛНО СВИТ“. Ние искаме Зукерман да мисли Уилбър за красиво, обло прасе, а не за дреха или за нещо, което се е свило или смалило. Ще се наложи да те помоля да отидеш пак.

— Ти за какъв ме вземаш? За някакъв куриер ли? — изсумтя плъхът. — Не възнамерявам да прекарам цялото си време в търсене на рекламни материали из бунището.

— За последен път, моля те! — каза Шарлот.

— Ще ти кажа какво ще направя. Знам едно място в дървената барака, където има пакет със стърган сапун за пране. На него пише разни неща. Ще ти донеса парченце от картона.

Той се изкачи по въжето до стената и изчезна в една дупка в тавана. Когато се върна, носеше парче синьо-бял картон.

— Ето! — триумфално каза той. — Това как е?

Шарлот прочете думите „С нова формула за още по-сияйно пране“.

— Какво означава това? — попита Шарлот, която никога в живота си не бе ползвала стърган сапун за пране.

— Е, аз откъде да знам? — каза Темпълтън. — Искаше думи, донесох ти. Предполагам, че следващото нещо, което ще поискаш, е да ти донеса тълковен речник.

И двамата заоглеждаха рекламния надпис.

— „С нова формула за още по-сияйно пране“ — повтаряше Шарлот бавно. — Уилбър?

Уилбър, който спеше в сламата скочи на крака.

— Ела тук и почвай да тичаш! Искам да те видя в действие. Искам да видя дали си сияен.

Уилбър хукна и бързо стигна до оградата.

— Сега обратно, още по-бързо! — изкомандва Шарлот.

Уилбър заприпка в галоп. Кожата му светеше, а на опашката му се полюшваше малка нежна къдричка.

— Сега скочи във въздуха! — викна Шарлот.

Уилбър скочи високо, е, поне толкова високо, колкото можеше да скача.

— Сега, без да огъваш колене, докосни земята с уши! — викна Шарлот.

Уилбър послушно изпълни.

— Направи обратно премятане със завъртане! — изкомандва Шарлот.

Уилбър се преметна назад, като се усука и завъртя тялото си.

— Добре, Уилбър — каза Шарлот. — Може да се върнеш в леглото и да спиш. Много добре, Темпълтън. Рекламата за сапуна ще свърши работа. Не съм убедена, че изпълнението на Уилбър бе точно сияйно, но поне бе интересно.

— Всъщност мога да кажа, че се чувствам сияйно — каза Уилбър.

— Така ли? — попита Шарлот и го погледна нежно. — Ти си едно добро малко прасе, а вече ще бъдеш и сияйно прасе. Вече доста нагазих в цялата тая работа и, както изглежда, ще стигна до края.

Уморен от игрите и упражненията, Уилбър се излегна в сламата и затвори очи. Сламата му предизвикваше сърбеж — не беше така възхитително мека и удобна за спане, както кравешката тор. Ето защо той подбутна сламата настрана, опъна тяло в торта и въздъхна. Беше един натоварен ден, първият ден, в който беше УДИВИТЕЛЕН. Десетки хора бяха посетили кочината му този следобед, а той трябваше да стои прав, да позира и да изглежда колкото е възможно по-удивителен. Сега вече беше уморен. Фърн бе дошла и седеше на малкото си столче в ъгъла.

— Разкажи ми приказка, Шарлот! — каза Уилбър, легнал в очакване да дойде сънят. — Разкажи ми приказка!

И Шарлот, която също бе уморена, изпълни желанието му.

— Преди много, много време — започна тя, — имах една братовчедка, която бе успяла да направи паяжината си над едно поточе. Веднъж една много мъничка рибка подскочила високо над потока и се оплела в мрежата. Братовчедка ми била много изненадана, разбира се. Рибката се мятала като обезумяла. Братовчедка ми едва посмяла да се приближи и да я хване. Но, така или иначе, успяла. Тя се спуснала над нея и започнала да плете и да мята огромни количества паяжина, за да я омотае и се борила смело, докато я залови.

— И успяла ли? — попита Уилбър.

— Била битка, която винаги ще се помни — продължи Шарлот. — Само едната перка на рибката била омотана, а опашката й бясно се мятала и бляскала на слънчевите лъчи. Паяжината била провиснала под тежестта на рибката.

— Колко тежала тя? — попита Уилбър с интерес.

— Не знам — каза Шарлот. — Братовчедка ми се суетяла около нея, спускала се навътре, бягала навън; опашката на рибката я блъскала свирепо по главата, танцувала навън, навътре, хвърляйки нишките си. Борила се неуморно. Първо метнала една нишка наляво през опашката. Рибката отвърнала с удар. После лява нишка през опашката и дясна през средата на тялото й, и още една нишка надясно през опашката, после здрава нишка наляво към главата, а през това време паяжината се люлеела и разпъвала все повече и повече.

— Какво станало после? — попита Уилбър.

— Нищо — отвърна Шарлот. — Рибката загубила битката. Братовчедка ми я увила толкова здраво, че не можела дори да мръдне, а после, когато вече ставала за похапване, братовчедка ми я изяла.

— Разкажи ми друга приказка! — помоли Уилбър.

И Шарлот заразказва историята за една друга нейна братовчедка, която била аеронавт.

— Какво е аеронавт? — попита Уилбър.

— Това е някой, който лети с балон — поясни Шарлот. — Братовчедка ми обичаше да стои на главата си, хваната за някоя клонка. Произвеждаше голямо количество нишки, които образуваха балон, а после се пускаше и се оставяше на балона да я носи нагоре, нагоре с топлия вятър.

— Това вярно ли е — попита Уилбър, — или сега си го измисляш?

— Вярно е — каза Шарлот. — Имам доста забележителни братовчедки. А сега, Уилбър, време е да заспиваш.

— Изпей ми нещо! — помоли настоятелно Уилбър, затваряйки очи.

И Шарлот запя приспивна песен, в това време щурците засвириха в тревата, а във фермата стана тъмно. Ето каква песен му изпя тя:

Спи, спи, сладък сън,

любов единствена, любов моя!

Дълбоко, дълбоко заспи,

в оборска тор и в тиха тъмнина.

Не се страхувай ти от самота.

Сега, когато дроздове и жаби

света прославят от гори и от блата,

махни умората и страховете,

единствен мой любим!

Дълбоко, дълбоко заспи

в оборска тор, във тиха тъмнина.

Не се страхувай ти от самота.

Когато песента свърши, Уилбър вече спеше, а Фърн стана и се отправи към дома.