Е. Б. Уайт
Паяжината на Шарлот (12)

Глава 12
Събрание

Една вечер, седмица след като надписът се бе появил в паяжината, Шарлот свика събрание на животните.

— Ще започна с проверка на присъстващите — каза Шарлот. — Уилбър?

— Тук — каза прасето.

— Гъсок?

— Тук, тук, тук!

— Звучиш ми като три гъсока — измърмори Шарлот. — Защо просто не кажеш „тук“? Защо трябва да повтаряш и потретваш всичко?

— Това си ми е осо-осо-особеност — отвърна гъсокът.

— Гъска?

— Тук, тук, тук! — каза гъската, а Шарлот я изгледа гневно.

— Гъсета от едно до седем?

— Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! — отвърнаха гъсетата.

— Това се очертава да бъде интересно и голямо събрание. Някой би помислил, че имаме три гъсока, три гъски и двайсет и едно гъсета — каза Шарлот. — Овце?

— Беее-ее! — отвърнаха овцете в един глас.

— Агнета?

— Беее-ее! — отвърнаха и агнетата.

— Темпълтън?

Тишина.

— Темпълтън?

Никакъв отговор.

— Е, добре, всички са тук, с изключение на плъха — каза Шарлот. — Мисля, че можем да продължим и без него. Така! Предполагам всички сте забелязали какво става тук през последните няколко дни. Съобщението, което написах в паяжината си във възхвала на Уилбър вече е получено. Зукерманови се хванаха, както и всички останали. Стопанинът му мисли, че Уилбър е необикновено прасе, поради което няма да му се ще да го убие и да го изяде. Смея да заявя, че моят номер вероятно ще проработи и животът на Уилбър ще бъде спасен.

— Ураааа! — извикаха всички.

— Много благодаря! — каза Шарлот. — Сега съм ви събрала тук, за да чуя предложения. Имам нужда от нови идеи за паяжината. На хората вече им писва да гледат „ТОВА Е ПРАСЕТО!“, ако някой може да се сети за друго съобщение или друга дума, за мен ще бъде удоволствие да я изплета. Има ли предложения за нов лозунг?

— Какво ще кажеш за „Върховно Прасе“? — попита едно от агнетата.

— Не става — каза Шарлот. — Звучи като напудрен десерт.

— Ами „Удивително, удивително, удивително прасе“? — попита гъската.

— Ако се спреш на едно „удивително“, ще свърши работа — каза Шарлот. — Мисля, че „удивително“ ще впечатли Зукерман.

— Но, Шарлот — каза Уилбър, — аз не съм удивителен.

— Това няма никакво, ама никакво значение — отвърна Шарлот. — Няма грам значение. Хората вярват почти на всичко, което видят напечатано някъде. Някой знае ли как се пише „удивително“?

— Мисля, че знам — каза гъсокът. — Двойно „у“, двойно „д“, двойно „и“, двойно „в“, двойно „ител“, двойно-но-но-но.

— Ти да не ме мислиш за акробат? — разгневи се Шарлот. — Трябва да мога да танцувам танца на Свети Вит^[1], за да изплета такава дума в паяжината си.

— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — каза гъсокът.

Тогава старата овца рече:

— Съгласна съм, че трябва да се напише нещо ново в паяжината, ако ще се спасява животът на Уилбър. Мисля също, че, ако Шарлот се затруднява да намери една или друга дума, няма да е зле да се опита да я получи от нашия приятел Темпълтън. Плъхът посещава бунището всеки ден и има достъп до всички списания и вестници. Може да откъсне парченца от разни реклами, да ги донесе тук и Шарлот да препише нещо от тях.

— Добра идея! — каза Шарлот. — Но, не съм сигурна, че Темпълтън ще има желание да помогне. Знаете го какъв е: все мисли за себе си и никога не се сеща, че някой може да има нужда от помощ.

— Обзалагам се, че мога да го накарам да помогне — каза старата овца. — Ще гледам да погъделичкам първичните му инстинкти, а той има голям набор такива. Ето го, идва. Всички да мълчат, докато аз повдигна въпроса.

Плъхът влезе във фермата така, както влизаше винаги — на прибежки и с припълзявания край стената.

— Какво става? — попита той, като видя всички животни, скупчени на едно място.

— Имаме събрание на борда на директорите — отвърна старата овца.

— Е, карайте направо! — каза Темпълтън. — Събранията ме отегчават.

И той се закатери по едно висящо до стената въже.

— Виж, Темпълтън — каза старата овца, — следващия път, като отидеш до бунището, донеси изрезки от списания. Шарлот има нужда от нови идеи, за да може да напише ново послание в паяжината си и да спаси живота на Уилбър.

— Да мре! — отвърна плъхът. — Аз трябва ли да се тревожа?

— Доста ще се разтревожиш, когато дойде зимата — продължи старата овца. — Ще се разтревожиш и още как, когато сутринта температурата е под нулата и вече е януари, а Уилбър е мъртъв и никой няма да идва с кофа вкусна топла храна. Копанята ще е празна. Основният ти източник на храна, Темпълтън, е остатъкът от яденето на Уилбър. Ти знаеш това. Неговата храна е и твоя храна. Ето защо съдбата на Уилбър и твоята съдба са доста свързани. Ако убият Уилбър и неговата копаня остава празна ден след ден, ти ще станеш ужасно слаб, чак прозрачен, и през стомаха ти ще можем да виждаме какво има зад теб.

Мустаците на Темпълтън замърдаха нервно.

— Май си права — измънка плъхът. — Утре следобед ще ходя до бунището. Ще донеса изрезка от списание, ако намеря.

— Благодаря — каза Шарлот. — Сега разпускам събранието. Имам доста напрегната програма за тази нощ. Трябва да изплета нова мрежа и в нея да напиша „УДИВИТЕЛНО ПРАСЕ!“.

Уилбър се изчерви.

— Но аз не съм удивително прасе, Шарлот. Аз съм едно почти обикновено прасе.

— Доколкото ми е известно, ти си удивително прасе — отвърна Шарлот със сладкия си гласец. — И именно това има значение. Ти си моят най-добър приятел и аз съм убедена, че си сензация. Сега спри да ми възразяваш и отивай да спиш!