Ради Царев
Меча бърлога (1)

Мечката

Мечката, този най-внушителен хищник в нашите гори, е спътник на човека още от зората на неговото съществуване. Първобитните ни прадеди са воювали на живот и смърт с грамадните пещерни мечки, за да ги прогонят от удобните за обитаване убежища и да се сдобият с техните чудесни кожи. За много от тогавашните човешки родове мечката е била свещено животно. Те я обявявали за своя прародителка, рисували я по стените на пещерите, изрязвали я върху камък и кост и се гордеели с нея. Когато било крайно необходимо да убият мечка, извършвали сложни ритуали за успокояване на духа й, закачвали оголения череп на видно място и му принасяли жертви.

По-късно хората повели упорита и продължителна борба с днешната обикновена кафява мечка за пчелните хралупи в старите тори. Предците ни измисляли какви ли не остроумни приспособления, за да пречат на мечките да стигат до тъй ценния в ония времена мед. По време на римското владичество мечките били затваряни в зверилници и убивани с невероятна жестокост за забава на публиката по арените. Когато хората започнали да отглеждат пчелите в кошери, съперничеството стихнало до известна степен, но ловът на мечки останал като любимо занятие на най-смелите ловци.

С изобретяването и усъвършенствуването на пушките числеността на мечките спаднала изключително много и в редица страни на Европа те са изтребени отдавна. Въпреки големите загуби в миналото благодарение на дългата забрана за лов, наложена от предвидливи хора през 1941 г., днес мечките продължават да живеят в нашите гори. Човекът, техен враг в миналото, днес е отделил за тях резервати, където животните живеят и се размножават спокойно. Но дали са достатъчни тези резервати?

Известно е, че заедно с непрекъснатото изменяне и намаляване на девствените местообитания, с все по-честото обезпокояване на животните от навлизането на човека в планините и със значителното бракониерство се нанасят тежки удари на горските зверове, които красят по неповторим начин природата на нашата родина. Всичко това им пречи да достигнат естествения си брой във всички места, които все още са удобни за тяхното нормално биологично развитие. За това положение са виновни и съблазънта за мечата кожа, просната в гостната, и търсенето на мечата мас, която се смята от народната медицина за много лековита.

Мечката е дълбоко свързана с фолклора на нашия народ, а заедно с това и с неговата душевност. Често за нея се говори с ласкавото наименование „баба Меца“, Понякога обаче родителите заплашват децата си, че ако не бъдат послушни, „мечката ще ги вземе“. С това се нанасят известни поражения в отношението им по-късно към дивите животни. Може би затова е необходимо да се научи повече за живота и поведението на мечките в доста утежнените условия на нашата природа, защото познанието е солидна основа за пораждане на обич към тези животни. Поради това запазването на мечия род в нашите гори е не само екологичен, но и психологичен проблем.

За едно такова диво животно, наречено Белязания, за неговия дълъг и труден жизнен път се разказва в предлаганата книга. Дано тя събуди уважение и любов към мечките, за да можем да запазим тези великолепни властелини на нашите планини и за идните поколения, които може би ще бъдат по-далновидни от нас.