Т. C. Бриджес
Приключенията на Мартин Крузо (7)

Страшилищата на върховете

През целия си живот Мартин не беше реагирал така светкавично, както в тези няколко секунди. С два-три скока той се озова до Сципион. Веднага след това се затъркаля втори каменен блок.

— Той иска навярно убие теб и мен, масса Мартин.

— Ако не беше ме предупредил навреме, Сципион, той щеше да успее.

— Истина, той за малко улучи тебе. Но това не смешно, има лоши диваци и ходят в този остров.

— Имаш право, Сципион. Трябваше да го оковем във вериги. По-добре да се посъветваме с професора.

Дистън много се разтревожи, когато Мартин му съобщи за случилото се.

— Не знам какво да правим — каза той, като поклати глава. — Градината и разсадникът са в ръцете на лемурите. Островът е пълен със скривалища, които той би могъл да използва.

— Не се безпокойте — каза Мартин. — Не трябва да му дадем възможност да проникне тук.

— Прав сте. Сципион знае всички изходи. Обиколете с него и ги затворете. Колкото до прохода в картинната галерия, ще поставим голяма скала върху плочата.

— Не е ли по-добре да вържем другия лемур, преди да тръгнем — загрижено каза Мартин.

— Безполезно е, нещастникът още не е дошъл на себе си, навярно сте го ударил доста силно, Мартин.

След десет минути Мартин съобщи на професора, че всички изходи са затворени.

— Вече можем да бъдем спокойни — каза Дистън. — Ако обичате, елате да преместим ранения. Добре ще направите, ако си легнете, защото предчувствам, че утрешният ден ще бъде пълен с изненади.

* * *

— Първата ни работа е да помислим как да хванем неприятеля — каза професорът, след като закусиха.

— Хрумна ми нещо. Мисля, че най-доброто средство ще бъде да го преследваме отвисоко.

— Със самолета-амфибия ли? Не е лошо като идея.

Без да губи време, Мартин се настани в „Летящата риба“. Двата мотора забръмчаха.

Той се плъзна по гладката повърхност на водата и леко се издигна във въздуха.

Като се обърна, Мартин едва успя да види моторната лодка, в която бяха професорът и Сципион. Тя излизаше от фиорда и плаваше със светкавична скорост.

Мартин подмина стръмните брегове и прелетя над склоновете на високия планински връх, в подножието на който се намираше пещерата. От другата страна на езерото се издигаше високата и стръмна планина с кратера.

Мартин се върна при пещерата, където забеляза дълга плитка долина, в дъното на която течеше поточе. Двата терасовидни бряга бяха покрити с буйна зеленина.

В продължение на половин час Мартин виждаше само птици.

Зави на север и започна да оглежда другия склон на планината, който беше много стръмен. По него не се виждаха нито дървета, нито храсти.

„Съмнително е да го намеря тук“ — каза си той, като направи бърз завой.

Стори му се, че нещо се движи по склона. Той се насочи право натам. Сърцето му се разтуптя от вълнение.

Мартин се приближи и видя отблясъците на слънчевите лъчи по златните украшения на шлема и бронята, но скоро забеляза и нещо друго.

Една грамадна черна сянка затъмни отблясъците.

Мартин се вцепени.

„Летящата риба“ мълниеносно измина разстоянието до човека. След няколко секунди тайната беше разкрита: една голяма птица беше нападнала лемура. Мартин не можеше да повярва.

Застанал на тясната пътека, опрял гръб на скалата, великанът отбиваше с късия си меч ударите на чудовището. Но колкото и грамаден да беше, в сравнение с птицата той изглеждаше като буболечка. Тя се спускаше върху него със страшна ярост.

Какво можеше да направи Мартин? Нямаше къде да кацне. Оставаше само едно — да се приближи, колкото може, и да привлече вниманието на хищника върху себе си, за да го изплаши.

След няколко секунди Мартин се озова при тях. Птицата отново бе нападнала противника си. Едрият лемур залитна, падна и остана неподвижен върху скалата.

„Взе ме за птица — помисли си Мартин. — Е, добре, драги мой, скоро ще видиш що за птица съм аз…“

И извади пистолета си.

Орелът се спусна върху него със страшна бързина. Какво ще стане, ако крилете му се заплетат в перките на самолета-амфибия? Беше опасно, защото птицата можеше да повреди „Летящата риба“.

Мартин зави и се отдалечи. Птицата полетя след него и удари дясното крило на летателния апарат.

Мартин започна да стреля, но куршумите само разяриха хищника, който отново го нападна с мълниеносна бързина.

Мартин беше опитен пилот и ловко избегна сблъсъка. Той беше изненадан от трето нападение, този път от другата страна. За да се предпази от удара, той направи един кръг и изведнъж го побиха трънки, защото видя, че това не е същата птица.

„Две птици! — помисли си Мартин. — Здравата загазих!“