Т. C. Бриджес
Приключенията на Мартин Крузо (31)

Изповедта

Колкото и да ненавиждате един човек, ще забравите омразата си, ако той е ухапан от змия.

Мартин се наведе над нещастника.

— Къде те ухапа? — попита той.

— По десния крак, малко над глезена.

Младият мъж вдигна крачола, смъкна чорапа и видя две червени точки, отдалечени на половин пръст една от друга. Те се бяха възпалили и мястото около тях започваше да отича.

Мартин взе кърпа, превърза крака над раничката и с помощта на клечка стегна здраво превръзката.

— За щастие имам спринцовка и перманганат. Ще направя каквото е необходимо — каза Лад.

Като напълни спринцовката, той заби дълбоко иглата в прасеца и направи инжекцията. Пренесоха Уилърд в една колиба. Той беше вцепенен.

— Какво нещо е уплахата! — каза Лад. — Този човек е голям страхливец. Познавам десетина души, които умряха от страх. Изглежда, че и с него ще стане същото.

Изминаха два часа. След като вечеряха, Лад отиде при болния.

— Чувства се добре — заяви той, като се върна. — В пълно съзнание е. Иска да ви каже нещо. Призна много работи, които оневиняват баща ви. Записах изповедта му. Няма да е лошо да сложи подписа си под нея в присъствието на капитан Кригер.

— Ако възстанови доброто име на баща ми, ще му простя всичко — обяви Мартин.

— Аз също — добави господин Крузо. — Съжалявам този нещастник. Очаква го ужасна смърт. Господин Кригер, бихте ли присъствал на изповедта му?

* * *

Изправен на кувертата на „Сага“, Мартин ловеше кефали. Някой се приближаваше към него. Младежът се обърна и широко отвори очи.

— Не можах да те позная, татко!

Грижливо избръснат, добре подстриган и облечен в бял костюм, господин Крузо съвсем не приличаше на онзи грохнал старец, когото намериха на острова.

— Чувствам се превъзходно — с усмивка каза той. — Къде е Лад?

— Не мога да ти кажа. Нищо не знам. Тази сутрин излезе с Уилърд. Знам, че ще се върне без него.

— Сега, когато Уилърд върна откраднатите пари, когато жертвите му са възмездени, не ми се иска да го видя в затвора. Интересно, колко бързо оздравя, след като се изповяда и облекчи съвестта си! Сега може да започне нов живот и съм убеден, че след този урок ще стане честен човек.

— Дано да е така, татко! Какво ще правим сега? Нямаме пукната пара, за да се върнем в Англия.

— Бог е милостив. Ще намерим начин да ремонтираме „Сага“ и да отидем в Лемурия.

— Откакто напуснахме Изгубения остров, щастието не ни е изоставяло. Предполагам, че това се дължи на онези камъни, които Акон ми даде. Той каза, че носят щастие. Още не съм ги разгледал. Ще отида да ги потърся.

Той слезе в кабината и след няколко минути се върна с кожената торбичка.

— Ето ги! — каза той.

Господин Крузо взе торбичката, изсипа съдържанието й на дланта си и подскочи от радост.

— Камъни ли? Погледни ги, Мартин!

Младежът се вцепени от учудване.

— Бисери! — промълви той.

— Това са най-хубавите бисери, които съм виждал. Пет… десет… петнайсет… двайсет… двайсет и пет… Общо трийсет и три. Най-дребният от тях струва не по-малко от петстотин лири стерлинги!

Те мълчаливо се любуваха на бисерите, които блестяха под лъчите на утринното слънце.

Мартин бе изключително щастлив.

— Късметът наистина не ни напуска, татко! Сега ще мога да изпълня желанието си: да заведа теб и професора в Лемурия и да те запозная с Акон и Хаймер. Това ще бъде най-хубавото пътешествие на света — пътешествието до странния, неизвестен остров в Саргасово море!