Т. C. Бриджес
Приключенията на Мартин Крузо (30)

Сред блатата на Флорида

Четирима души гребяха срещу течението на реката. По бреговете се издигаха високи растения. Във въздуха летяха бели фламинго, а от време на време във водата скачаха големи риби.

— Ужасна горещина! — изпъшка Лад.

Той пусна за малко греблата, изтри челото си с кърпа и запали цигара.

Мартин погледна седналия на кърмата Уилърд и попита:

— Колко път ни остава?

— Ето го острова — каза Уилърд, като посочи една палма.

Лад хвърли цигарата и отново започна да гребе.

Той постави ръка над очите си и внимателно разгледа брега на острова.

— Слушайте, Крузо — каза той, — виждам група червенокожи. Сред тях няма нито един бял.

На остров Манати имаше около двайсетина души, които се наредиха покрай лодката и започнаха да просят тютюн.

Вождът им, нечистоплътен червенокож с дълга коса, наречен Тигровата опашка, се опита да се пазари.

— Какво ще ми дадеш, ако ти доведа белия човек? — попита той.

— Ако не ни заведеш веднага при него, ще те смажа от бой — каза Лад заплашително, като насочи пистолета си към него.

— Добре, последвайте ме — каза Тигровата опашка и тръгна по тясна пътечка. Земята беше блатиста и от нея се разнасяше неприятна миризма. Те стигнаха до една полянка, на която се издигаше малка къща. Около нея имаше няколко колиби, в които живееха индианци. Тигровата опашка спря пред първата колиба.

— Белият човек живее тук! — процеди през зъби той.

Мартин се спусна към нея и повдигна кожата, която бе спусната пред входа.

Един дрипав човек с побеляла коса седеше върху стар сандък. Като видя Мартин, той стана и се втренчи в лицето му.

— Ти ли си, Мартин? — каза той.

— Татко! — извика Мартин, като хвана ръцете на баща си. — О, татко! Какво са направили с теб?

Господин Крузо се овладя.

— О, аз знаех, че ще ме намериш!

— Този мръсник Уилърд ми телеграфира, че си умрял!

— Така и предполагах! И все пак нещо ми подсказваше, че ще тръгнеш да ме търсиш. Само тази надежда ме крепеше. Къде е Уилърд?

— Пред колибата, с капитан Кригер и Лад. Всъщност ти не ги познаваш. Да се махаме от това проклето място. После всичко ще ти разкажа.

Мартин хвана баща си подръка и го изведе навън.

— Татко — радостно каза той, — това е капитан Кригер! А това е приятелят ми Лад.

Видът на господин Крузо направи мъчително впечатление на двамата мъже. Страданията, изживени от бащата на Мартин през последните шест месеца, го бяха обезобразили.

Мартин трепереше от гняв.

— Това е твое дело, мошенико! — яростно изкрещя той на Уилърд.

— Обещахме да не го предаваме в ръцете на полицията, Мартин — напомни Лад. — Сега спокойно можем да го оставим тук, където е искал да погуби баща ти. Дръжте го! Хванете го! — внезапно извика той.

Уйлърд бе побягнал и за секунди се скри в храсталаците. Лад веднага хукна след него, но го изгуби от погледа си.

— Хванете го! — продължаваше да крещи репортерът.

— Ако се докопа до лодката, ще избяга! — извика капитан Кригер.

В този миг се разнесе болезнен вик. Нещо тежко се строполи на земята.

Лад и Мартин се спуснаха по посока на вика и едва не се препънаха в тялото на Уилърд, който се гърчеше от болка.

— Ухапа ме кортал! — изстена той.