Т. C. Бриджес
Приключенията на Мартин Крузо (29)

Мортън Уилърд излиза на сцената

В момента, в който Мартин падна, се чу пронизително изсвирване. Той се опитваше да се измъкне от хватката на две здрави ръце, които се мъчеха да го стиснат за гърлото.

Нападателите си пречеха и се блъскаха един друг.

— Станете, идиоти! — гърмеше гласът на кубинеца. — Махнете се! Оставете го на мен!

Полупребит, Мартин видя над себе си заплашителния силует на силния мъж, видя как блесна ножа му и разбра, че го очаква смърт. С последни сили младежът придърпа един от нападателите си и се прикри зад него.

Кубинецът яростно изрева и се хвърли към англичанина.

— Бягайте! — викна един от нападателите и изсвири.

Всички се пръснаха с изключение на човека, когото Мартин държеше здраво, и на едрия кубинец, който се мъчеше да освободи приятеля си.

— Вие ли сте, Мартин? — извика един неспокоен глас.

Кубинецът се надигна и поиска да избяга, но Мартин го хвана за крака и той падна по очи на земята.

Над Мартин се надвесиха капитан Кригер и още трима мъже.

— Ето го! — задъхано викаше Мартин. — Дръжте го здраво! Не го оставяйте да избяга! Той насъска другите срещу мен.

— Пуснете ме! — крещеше кубинецът. — Вие не сте полицаи и нямате право да ме задържате.

— Въпреки това ще се наложи да те задържим — каза Лад. — Капитане, вържете му ръцете!

— Не сте ли ранен, Мартин? — разтревожено попита капитанът.

— Не, това са само драскотини. Този негодник щеше да ме намушка с ножа си, ако не бяхте дошли навреме. Но как ме намерихте?

— Благодарение на господин Лад. Той вървял след вас и когато видял, че ви нападат, дойде да ме извика.

— Благодаря! Много съм ви признателен! — пламенно извика Мартин.

— Няма за какво! — отвърна репортерът, като се засмя. — От това ще излезе такъв материал, че вестникът щедро ще ми заплати труда. Господин Крузо, този кубинец не е от ощетените акционери. Те бяха бели. Кой е той?

— Не знам, но гласът му ми е познат. Трябва да го разгледам по-внимателно. Но… но… — Младежът изведнъж започна да заеква: — Това е Мортън Уилърд!

— Съдружникът на покойния ви баща? — попита Лад.

— Да, само че е начернил лицето си. Но бих го познал сред хиляди други. Мошенико — извика той, като се обърна към Уилърд, — значи след като се отърва от баща ми, поиска да убиеш и мен, за да избегнеш отмъщението ми, така ли?

— Лъжете се — каза Уилърд, като се озърташе. — Това не стана по моя вина. Нямам пръст в тази работа. Пуснете ме!

— Ще си помислим — обади се Лад. — Господин Крузо, струва ми се, че историята става интересна. Какво мислите да правите? Естествено можете да предадете Уилърд на полицията и да заведете дело за побой, но не ви съветвам.

— Какво бихте направил на мое място? — попита Мартин.

— Заведете го в подводницата. Той сигурно ще проговори.

— Не искам! Нямате право! Не искам! — крещеше Уилърд.

Капитан Кригер се усмихна.

— Прав сте, господин Лад! „Сага“ е по-сигурна от всеки затвор. Отведете го, момчета!

Въпреки съпротивата на Уилърд моряците го грабнаха и след две минути го положиха на сигурно място — в складовото помещение на подводницата.

След като се увери, че Уилърд е вързан здраво, Лад каза на приятелите си:

— Лека нощ, господа! Тази вечер свършихме добра работа. Ще се опитам да намеря доказателства срещу този негодник и утре сутринта ще дойда при вас.

— Чакайте! Аз мога да ви съобщя интересни неща — извика „кубинецът“. — Ако ме предадете на правосъдието, нищо няма да кажа. Ще говоря само ако ми обещаете да не завеждате дело срещу мен.

— Откъде ще разбере господин Крузо, че това, което ще му кажете, си заслужава дотолкова, че да не ви предаде на съдебните органи? — попита Лад.

Почерненото лице на Уилърд се гърчеше конвулсивно. Той явно бе страхливец, но все пак продължи да упорства:

— То заслужава вниманието му! Много е важно. Става дума за баща ви, господин Крузо!

— Баща ми е мъртъв.

— Откъде знаете, че е мъртъв?

Мартин изтръпна.

— Вие сам ми телеграфирахте!

Уилърд замълча. Върху тънките му устни играеше злобна усмивка.

— Но ако ви кажа, че не е мъртъв?

Мартин втренчено го гледаше. Тази догадка беше толкова неочаквана, че той не можа да произнесе нито дума.

— Вие искате да кажете, че господин Крузо е жив? — попита Лад.

— Казах „може би“ и нищо повече няма да изкопчите от мен, преди да ми дадете честна дума, че няма да ме предадете в ръцете на правосъдието!

— Обещайте му всичко, каквото поиска, за да говори — простена Мартин. — Ще му дам всичко, което имам, само да ме увери, че баща ми е жив и здрав.

— Помислете! — каза Лад. — Не забравяйте, че ако този крадец се изплъзне от ръцете на правосъдието, има опасност да бъде арестуван баща ви, ако случайно е жив. Преценете трезво нещата. За нас няма съмнение, че Уилърд е виновен за цялата афера, но обществото няма да бъде на същото мнение.

— Не, не — упорстваше Мартин, — всичко бих дал, за да намеря баща си.

Лад сви рамене.

— Както искате, господин Крузо. Това е ваша работа. И в двата случая ще направя чудесен материал за вестника си.

Той се обърна към Уилърд и добави:

— От моя страна не ви заплашва никаква опасност. Мнението ми за вас остава същото: вие сте истински мошеник. Сега говорете — жив ли е господин Крузо? И ако е жив, къде се намира?

— Жив е — каза Уилърд. — Но трябва сам да ви покажа къде се намира.

Лицето на Мартин светна от радост.

— Жив! Баща ми е жив! Аз ще го видя! — извика той с пресипнал глас.

— Веднага ни заведете там — намеси се Кригер — и ако лъжете, няма да бъдете предаден на правосъдието, както заслужавате, обаче аз ще ви ударя такъв пердах, че ще го помните цял живот.

Тази безмилостна закана на капитана хвърли в ужас страхливия престъпник.

— Ще ви заведа — каза той. — Обещайте ми, че когато отидем там, ще ме пуснете на свобода.

— Добре — отвърна Мартин. — Утре сутринта ще тръгнем.