Т. C. Бриджес
Приключенията на Мартин Крузо (23)

Стихиен прилив

Мартин поправяше „Летящата риба“ в големия хангар на кея. Той се изправи, протегна се и погледна смълчания град.

Жрецът стоеше до него и превеждаше заповедите му на работниците.

— Не мога да повярвам! — учудено каза Мартин. — Не съм си представял, че толкова бързо ще свърши всичко.

Хаймер се усмихна.

— Въстаниците нямат заместник на Одън — поясни той. — Ако техният водач имаше син, нещата щяха да бъдат далеч по-сложни. Одън имаше някакви права, защото е роднина на царя. Сега недоволните ще си признаят грешката от страх да не им бъдат отнети земите и богатствата.

— Какво смятате да правите с тях?

— Ще ги накараме да възстановят всички причинени от тях щети и да възнаградят вдовиците на тези, които бяха убити в борбата. Това е всичко! А ти, сине мой, мислиш ли, че ще успеем да поправим летящата ти машина?

— Да, сигурен съм — каза Мартин. — Тези хора са сръчни като най-опитните работници в Англия. Достатъчно е само да им се дават указания.

— А когато твоята машина бъде готова, ще ни напуснеш ли?

— Трябва да се върна на Изгубения остров, а след това да отида в Англия, за да платя дълговете на баща си. Уверявам те, че ще се върна. Не мога да допусна, че…

Викът на един работник го прекъсна. Той се обърна бързо. Човекът сочеше морето.

Вълна, грамадна като стена, се приближаваше бавно към брега. Мартин видя как тя с глухо бучене прехвърля вълнолома.

— Стихиен прилив! — викна Мартин. — Хаймер, кажи им да затворят вратите на хангара. Бързо, бързо! Ако вълната стигне до тук, ще повреди „Летящата риба“.

Жрецът съзря опасността и даде нужните заповеди на работниците.

Шестима от тях скочиха към голямата двойна врата, за да я затворят. Другите я подпряха с тежки греди.

За щастие самолетът-амфибия не беше във водата. Той бе поставен върху едно скеле, защото повредите бяха главно в долната част.

Всички се скриха в постройката и втренчиха погледи в приближаващата вълна. Тя беше съвсем близко и със зловещ грохот връхлетя върху тях. Хангарът се разклати и изскърца под силния натиск на водната маса.

Мартин, който гледаше през едно малко прозорче на покрива, видя кипящата пяна и прехапа устни, като си представи потъването на „Летящата риба“.

Водата се отдръпна и стигна нормалното си равнище почти толкова бързо, колкото беше дошла.

— Слава на Бога, моят самолет-амфибия е здрав — каза Мартин. — Често ли има такива стихийни приливи?

Жрецът изглеждаше силно разтревожен.

— Никога не съм виждал толкова силен прилив. По-старите хора разказват за такива вълни. Страхувам се, че е причинила големи опустошения по крайбрежието. Как го нарече?

— Стихиен прилив! Така наричаме тези вълни. Вероятно възникват при земетресение.

— Сигурно — каза Хаймер. — Къде, мислиш, е станало това земетресение?

Мартин внезапно пребледня. Вместо отговор той отвори вратата и бързо се изкачи на кея. Хаймер го гледаше учудено и видя как приятелят му се загледа в снежния връх на Изгубения остров.

Той се досети за причината за Мартиновото безпокойство и веднага отиде при него.

— Виж! — каза Мартин силно задъхан. — Ето от какво се страхувах — вулканът изригва!