Андре Мороа
Климати (34)

XII

Когато се върнахме в Париж, Филип завари директора си болен, така че трябваше да работи повече от обикновено. Често му се налагаше да не се връща за обяд. Питах се дали се вижда със Соланж Вилие, но не смеех да му задам този въпрос. В съботните дни у Тианж, щом Соланж се появеше, Филип тутакси се залепяше за нея, отвеждаше я в някой кът и вече не се отделяше от нея. Това можеше да бъде и добър признак. Ако се беше срещал с нея свободно през седмицата, вероятно в събота би се преструвал, че не й обръща внимание. Не можех да се сдържа да не говоря за нея с другите жени. Никога не се произнасях зле, но се вслушвах в думите им. Минаваше за опасна кокетка. Една вечер Морис дьо Тианж, до когото седях, като видя, че влиза Жак Вилие, ми пошепна тихичко: „Я, гледай, значи, този още не е заминал! Мислех, че жена му го е отпратила в неговия Атлас!“. Почти всички, споменавайки името на Вилие, добавяха: „Горкото момче!“.

Елен дьо Тианж дружеше със Соланж и когато една вечер говорихме с нея надълго за госпожа Вилие, тя я обрисува в хубави, но доста обезпокоителни краски.

— Преди всичко Соланж е красиво животно със силни инстинкти. Обичаше страстно Вилие — и то, когато той беше много беден — само защото беше хубав. За такова нещо се иска кураж. Дъщеря е на граф дьо Волж от Пикардия, от много добро потекло. Беше очарователна и можеше да се омъжи добре. Предпочете да отиде в Мароко с Вилие и в началото са водили тежък живот на преселници. Когато веднъж Вилие заболял, тя сама поела счетоводните книги и плащала на работниците. Имайте предвид, че е наследила гордия дух на рода Волж и сигурно е страдала от тоя живот. Обаче довърши играта докрай. В това отношение наистина притежава качества на честен човек. Само че има два големи недостатъка, две големи слабости, ако щете. Страшно чувствена е и изпитва нужда да възтържествува навред. Например твърди (пред жените, не пред мъжете), че реши ли да завладее някой мъж, винаги успява, и то с най-разнообразни типове мъже. И това е вярно.

— Но тогава, значи, тя е имала много любовници? — попитах аз.

— Знаете колко е трудно да се твърдят тези неща. Да речем, един мъж и една жена се виждат често. Значи ли, че са любовници? Никой не може да знае. Като казвам, че е успявала, подразбирам, че е завладявала съзнанието им, подчинявала ги е и е чувствувала, че може да ги накара да действуват според волята й, разбирате, нали?

— Намирате ли я умна?

— Много умна е за жена… да. Нищо не й е непонятно. Естествено, човекът, в когото е влюбена, й налага своя кръг на интереси. По времето, когато обичаше мъжа си, тя блестеше със знанията си по икономически и колониални въпроси; по времето на Ремон Берже се интересуваше от изкуство. Къщата й в Мароко е истинско чудо, а тази във Фонтенебло е много оригинална. Тя е повече любовница, отколкото интелектуалка, но все пак, когато е хладнокръвна, прави удивителни преценки.

— Според вас, Елен, къде се крие нейният чар?

— Преди всичко в това, че е много женствена.

— Какво наричате женствена?

— Как да ви кажа, една смесица от качества и недостатъци — нежност, изумителна преданост към любимия човек… за кратко време… но и липса на скрупули… Когато Соланж реши да завоюва някой мъж, не зачита никого, дори най-добрата си приятелка. Но не го прави от злина, а по инстинкт.

— Аз наричам това злина. Така бихте могли да кажете, че и тигърът не е зъл, когато изяжда човек, защото върши това по инстинкт.

— Точно така — възрази Елен. — Тигърът не е зъл, тоест не е съзнателно зъл… и това, което казахте, е съвсем точно: Соланж е тигрица.

— Обаче изглежда много мека.

— Намирате ли? О, не! В нея има твърди искри и те са едни от съставките на красотата й.

 

 

Имаше и по-малко снизходителни жени. Старата госпожа дьо Тианж, свекървата на Елен, ми каза:

— Не, не я обичам аз вашата госпожа Вилие. Тя направи много нещастен един мой племенник, прекрасен младеж, който просто се остави да го убият във войната, не заради нея, нали, но все пак тя беше причината. Раниха го тежко, получи назначение в Париж, което беше съвсем правилно. Но тя го увлече, подлуди го, после го изостави заради друг. Горкият Арман замина пак на фронта и загина глупаво при самолетна злополука… Аз вече не я каня у дома си.

Не исках да разказвам тия злословия на Филип, но въпреки това в края на краищата му ги предавах. Той не се вълнуваше.

— Да, възможно е — отговаряше ми той, — навярно е имала любовници. Това си е нейно право, нас не ни засяга.

След малко обаче ставаше нервен.

— Във всеки случай бих се учудил, ако понастоящем изневерява на мъжа си, защото води прозрачен живот. Човек може да телефонира по всяко време на деня, винаги си е вкъщи, и ако иска да я види, винаги е свободна. Когато една жена има любовник, тя е много по-потайна.

— Но ти откъде знаеш това, Филип? Телефонираш ли й, ходиш ли у тях?

— Да, понякога.