Чарлс Буковски
Криминале (37)

37

На другия ден се обадих от офиса на Джак Бас.

— Все още ли искаш да се разведеш със Синди, Джак?

— Не знам. Хвана ли нещо?

— Да го кажем така, двамата джентълмени, с които тя имаше връзка са вече мъртви.

— Връзка. Какво по дяволите искаш да кажеш с това „връзка“.

— Джак, моля те, тези типове са вече мъртви, това бяха един французин и един космически пришълец.

— Космически пришълец? С какви глупости ме баламосваш?

— Не са глупости, Джак. Нападнали са ни няколко извънземни същества от Зарос. Тя е срещнала един от тях в някакъв бар. Доста надарено приятелче.

— Мъртъв ли е?

— Да, и двамата с французина, както вече казах.

— Ти си убил хора?

— Джак, тия типове вече ги няма. Синди повече няма да ти кръшка. Можеш да се отпуснеш.

— Откъде бих могъл да знам, че повече няма да ми кръшка?

— Не се притеснявай. Козът е в мен. Няма да ти кръшка.

— Ти си заснел нещо с камерата, което тя не иска аз да видя, така ли е?

— Може и да е така, а може и да не е. Нека да го кажем така, че аз мога да й ковна задника с това, ако тя го направи.

— Но аз искам тя да е с мен заради самия мен, а не заради някакъв шантаж.

— Шантаж, мантаж, тя повече няма да ти кръшка, Джак. Аз разкарах партньорите й и тя ще държи занапред пликчетата си на задника. Какво повече ти трябва? Може би дори ще започне да те харесва. Дай й шанс да се върне. Млада е, искало й се е малко да побуйства, какво пък чак толкова.

— С космически пришълец?

— Бъди доволен. Никой няма да разбере кой е бил той. Сякаш никога не се е случвало.

— Но се е. Казваш, че бил доста надарен. Колко надарен беше?

— Трудно е да се каже. Той работеше…

— И ти гледаше?

— Аз ги спрях.

— Ами французинът? И той ли беше доста надарен?

— Джак, и двамата са вече мъртви. Забрави за тая работа. След няколко дена ще получиш сметката ми по пощата.

— Има нещо в цялата тази работа, което не ми дава мира.

— Тя повече няма да го прави, Джак.

— Ами ако го направи?

— Няма, защото знае, че мога да й ковна задника.

— Ето че отново започваш. Ти да не си я чукал?

— Джак, Джак, Джак, моля те! Аз съм професионалист.

— И тези типове са мъртви? Откъде мога да бъда сигурен?

— Джак, ще го разбереш от поведението й. А сега спри да се тревожиш. Има ли нещо друго, което бих могъл да разреша? Аз съм най-добрият детектив в Ел Ей.

— В момента нямам нищо.

— Добре, Джак, приятен ден.

— Да, да…

Затворих.

Отворих чекмеджето на бюрото, изкарах водката и ударих една глътка. Нещата се оправяха. Оставаше ми единствено да намеря Червеният Врабец. Както и да внимавам да не се забърквам повече с космическите пришълци. Или с лейди Смърт.

Ударих още една глътка водка. И си позволих да се почувствам добре. За малко.