Чарлс Буковски
Криминале (33)

33

И тъй, аз се прибрах вкъщи, започнах да пия и така измина останалата част от деня и нощта.

Събудих се към пладне, оправих това, което беше останало, измих си зъбите, избръснах се и се замислих. Не беше чак толкова лошо. Не беше кой знае какво. Облякох се. Сложих едно яйце да се вари. Изпих чаша, наполовина пълна с доматен сок, наполовина с бира. Изстудих яйцето под студената вода, обелих го, изядох го и се почувствах готов за действие, какъвто всъщност винаги съм бил.

Вдигнах телефона и се обадих в офиса на Джак Бас. Казах му кой се обажда. Това изглежда не го зарадва много.

— Джак — казах му аз, — спомняш ли си французина, за който ти говорих?

— Да? Какво за него?

— Изкарах го от играта.

— Как?

— Мъртъв е.

— Добре. Той ли беше?

— Е, той имаше връзка с нея.

— Връзка? Какво по дяволите искаш да кажеш с това?

— Не искам да те нараня.

— Опитай, Билейн.

— Слушай, аз се опитвам да прикова задника на Синди. За това ме нае. Нали?

— Не знам защо те наех. Мисля, че това беше грешка.

— Джак, оправих французина. Той е мъртъв.

— И докъде стигнахме?

— Той вече не може да я праска.

— Правил ли го е?

— Джак…

— А ти? Всички тия глупости за „ще й ковна гъза“! Ти да не си някакъв извратен?

— Виж какво, плътно съм по следите на Синди. Трябват ни сигурни доказателства.

— Ами давай тогава!

— Близо сме, Джак. Скоро ще е. Повярвай ми.

— Значи има още някой, освен французина?

— Така мисля.

— Така мислиш? Така мислиш? По дяволите, плащам ти добри пари. Изминаха няколко седмици, а всичко, което можеш да ми кажеш е, че има някакъв мъртъв французин и „така мисля“? Въртиш се на едно място! Искам действие! Искам доказателства! Искам да разнищиш тази работа!

— Трябват ми седем дни, Джак.

— Имаш шест.

— Шест дена, Джак.

Телефонът в неговия край замлъкна. После той отново заговори.

— Добре. След час тръгвам за летището. Имам работа на изток. Ще се върна след шест дни.

— Всичко ще бъде готово, сладур.

— Не ме наричай „сладур“. Какви са тия глупости?

— Просто словесен похват…

— Оправи тази бъркотия или ще се видим в ада, копеле такова!

— На мен ли говориш, Джак?

Слушалката замлъкна. Беше ми затворил. Копелето.

Е… време беше да се захвана за работа…