Сандра Браун
Рикошет (28)

Двадесет и седма глава

— Очевидно си толкова добър, че възкресяваш мъртвите с талантливата си музика — заяви партньорката му.

Пианото бе заглушило шума на приближаващата се кола и стъпките на ДиДи по стъпалата. Не че имаше някакво значение. Нищо не би предотвратило ужасната сцена, но ако бе предупреден за пристигането й, Дънкън щеше да има поне няколко секунди да се подготви за неизбежната буря. Щеше да успее да обуе панталоните си, вместо да бъде хванат по бельо, при това в компанията на Елиз.

А тя се промъкна в спалнята и затвори вратата. ДиДи остана загледана след нея, после рязко извърна глава към него с гневно изражение:

— Откога знаеш, че е жива? От нощта, когато изчезна ли?

— От два дни. — Опитвайки се да охлади гнева й, той спокойно й разказа как бе открил Елиз в спалнята си, след като тя го бе откарала до дома му от „Смитис“. — Насочих пистолет срещу нея и си помислих същото, което си мислиш ти сега. После Джерард се обади и ми съобщи, че съдия Леърд без съмнение е идентифицирал тялото й в моргата.

Елиз се върна, облечена, подаде му дънките. Той й благодари и ги нахлузи.

— Щом Леърд е направил това, не му е чиста работата.

— Беше разстроен, съкрушен — възрази ДиДи. — Възможно е в отчаянието си да е допуснал грешка. А и зъболекарският й картон…

— Знам, съответства на зъбите на трупа. Етикетът на рентгеновите снимки е с името на Елиз, но не са нейни.

ДиДи се замисли върху това, докато оглеждаше Елиз от главата до петите.

— Виждаш ми се доста свежа за покойница.

— Сигурно много ти се иска наистина да бях мъртва.

Лицето на ДиДи поруменя.

— Просто не обичам да ме разиграват. И Дънкън не обичаше да го разиграват, преди да започне да мисли с другата си глава — заради теб.

— Престани, ДиДи! — скара й се той.

— Не, няма да замълча! — сопна се тя. — Искам да узная какво става, по дяволите, или ще се обадя на Джерард и ще му докладвам за заговора ви.

— Ще ти обясня всичко, ако се успокоиш и ме изслушаш.

Все още с войнствено изражение, ДиДи се отпусна на дивана. Той приближи един фотьойл. Елиз седна пред пианото.

Дънкън я попита как го е открила.

— Щом ти си успяла, и други биха могли.

— Обадих се на майка ти.

— На майка ми ли?

— Казах й, че си взел отпуск и си заминал за няколко дни след фиаското с Леърд, за което вече беше прочела във вестниците. Не че тя или някой друг знае всички подробности — добави ДиДи и стрелна Елиз с враждебен поглед. — Казах й, че е изникнало нещо важно и трябва да се видя с теб, а не отговаряш на мобилния си телефон и я попитах дали има представа къде може да си отишъл. Даде ми телефона в тази къща, но никой не вдигаше. Отново й позвъних, а тя вече се тревожи за теб. Каза ми как да стигна и аз предложих да дойда с колата си да видя дали си тук.

— Можеше да продължиш да звъниш на мобилния ми.

— Но ти не вдигаше.

— Щях да ти се обадя.

ДиДи кимна към спалнята и го изгледа навъсено:

— Кога щеше да намериш време?

Той не обърна внимание на думите й:

— Наистина ли има нещо важно?

ДиДи извади папка от обемистата си чанта и му я подаде.

— Предположенията ти от вчера се потвърдиха.

— Какви предположения? — учуди се Елиз.

— Дънкън ме помоли да проверя някои неща.

Елиз извърна глава към него:

— Значи си разговарял с нея? Каза ми, че само си оставил съобщение на гласовата й поща.

— Послъгах те — смутено призна той. След това се обърна към ДиДи: — Секретарката на Наполи ли се разприказва?

— Разбъбри се като латерна. Ясно си спомня, че е изпратила препоръчано писмо до Савич. Дори ми даде обратната разписка, подписана от секретаря му. Онзи с безупречната прическа и изкуствените мигли. Впрочем, Наполи й е дал плика запечатан и готов за изпращане, но тя смята, че вътре е имало снимки.

— Нека отгатна. — Дънкън се обърна към Елиз: — Твоите снимки със Савич. Същите, от които е изпратил копия и на Кейто. Двойно подсигуряване, както обикновено. Но този път е ядосал Савич дотолкова, че да го убие.

ДиДи го погледна разтревожено.

Дънкън подкани Елиз:

— Разкажи й всичко.

Тя описа подробно случилото се на Талмадж Бридж до момента, в който бе видяла Савич да застрелва Наполи. ДиДи погледна подозрително Дънкън:

— Нима вярваш в това?

— Вярвам, след като разбрах, че Наполи е проявил глупостта да се опита да изнудва Савич.

— Досега не вярваше ли? — попита озадачено Елиз. — Не прие ли думите ми за истина?

Дънкън не успя да отговори, преди ДиДи да се намеси:

— Има и още нещо. Помоли ме да направя проучване за другите жертви на Савич. Излишно ровене — само за да се намирам на работа, но не се оказа пълна загуба на време. — Замълча и самодоволно се усмихна. — Познай кой е близък роднина на Чет Роулинс.

— Елиз е негова полусестра.

Самодоволството на ДиДи донякъде изчезна, когато разбра, че това не е новина за него. Но враждебността, с която гледаше Елиз, нарасна.

— Чула си го да ме моли да проуча миналото на Чет Роулинс и си побързала да му кажеш преди мен, за да спасиш задника си.

— Всъщност Елиз не чу молбата ми към теб.

— Защо си я помолил? — попита Елиз, повишавайки тон. — Защо, Дънкън? Освен ако… — Озадачението й прерасна в гняв. — Искал си да се увериш, че казвам истината! — укорително заключи тя. — Така е, нали? Все още не ми вярваш!

— Близко до ума е — саркастично промърмори ДиДи.

— Постави се на мое място, Елиз — каза той. — Трябваше да бъда сигурен.

Дълго се взираха един в друг, докато той пръв отмести поглед. Отново се обърна към ДиДи и попита:

— Какво друго откри?

— Тя и Савич са били близки приятелчета дълго преди женитбата й със съдията — заяви ДиДи, стрелвайки с очи Елиз.

— Не сме близки приятелчета.

— Видях снимките! — разпалено каза ДиДи. — Онези, заради които си убила Наполи.

— Савич го уби.

— Колко удобно е да стовариш вината върху известен престъпник! — отбеляза ДиДи и се изправи. — Не вярвам нито на историята за моста, нито че си застреляла Гари Рей Тротър при самозащита.

— Истина е!

ДиДи се обърна към Дънкън.

— Седни! — Дънкън изчака, докато партньорката му отново зае мястото си, все още треперейки от ярост. — Тротър не е проникнал в къщата им, за да ги ограби. Бил е изпратен да убие Елиз. Бил е нает от съпруга й.

С очевидно изумление ДиДи погледна първо Дънкън, после — Елиз.

Той се възползва от моментното й онемяване и попита:

— Помниш ли, че онази вечер в „При Смити“ ти казах за личния си разговор с Елиз в началото на разследването ни и твърденията й, на които тогава не повярвах?

— Това ли твърдеше? — попита ДиДи с недоверие и насмешка. — Че съдията е наел Тротър, за да убие неговата възлюбена съпруга? Колко свирки ти направи, за да те накара да й повярваш?

Дънкън долови надигащия се гняв у Елиз, но погледът му остана прикован в ДиДи. Със сдържаност, на която не бе предполагал, че е способен, попита:

— Искаш ли да чуеш истината или не? Ако държиш да я узнаеш, извини се на Елиз. Ако не, вратата е ето там и ще си намеря друг партньор.

— Партньор ли? Щом заговорничиш с нея, ще бъде голям късмет да запазиш работата си.

Той стана:

— Няма да те изпращам.

— Добре, добре — отстъпи ДиДи. — Искам да чуя цялата история.

Изгледа я строго, за да й напомни условието. Тя въздъхна, погледна Елиз и промърмори нещо като извинение.

Дънкън се отпусна на фотьойла си и заговори. Измина половин час, докато с Елиз й обясниха всичко. ДиДи често задаваше въпроси, които Дънкън предвиждаше, защото самият той вече ги бе задал.

— Коя е мъртвата жена в моргата?

— Най-вероятно Люсил Джоунс — отвърна той. — Беше с приблизително същия ръст и телосложение. Физическото й описание отговаря на това на Елиз. Савич е трябвало да се отърве от нея. Леърд е имал нужда от труп, за да приключим случая. Савич му е казал за отличителния й белег. Било е нужно само да се престори, че го разпознава — и никой не би могъл да оспори това.

„Освен теб“, прочете Дънкън в очите на ДиДи, но тя не го изрече на глас.

— Няколко дни след изчезването на Елиз, когато тялото й така и не изплува, навярно съдия Леърд и Савич са започнали да се безпокоят. Савич си казва: „Какъв късмет! Имам жена, чиято смърт би послужила за две цели“. Удавят Люсил Джоунс в реката, вероятно я спускат с някаква тежест, за да изплува едва след няколко дни, вече неузнаваема до такава степен, че да може да бъде идентифицирана само по белега и по зъболекарския картон.

— Направена ли е ДНК?

— Възможно е да е запазил няколко косъма, които Кейто да заяви, че са от четката за коса на Елиз. Излязла е от дома си без бижута, което доста ги е улеснило. Една подробност по-малко за уреждане.

— А дрехите й?

— Била е облечена с пола и потник, купени от съдията като подарък същата вечер. Намерили са още един комплект. Вероятно ги е купила самата Люсил Джоунс.

— А ако Наполи бе успял да блъсне госпожа Леърд от моста или тя сама бе скочила? Не са ли се бояли, че ще изплуват два трупа?

— Леърд е щял да разпознае тялото, което изплува първо, за да приключим разследването за Елиз. После, ако изплува и втора удавница, тя е щяла да бъде проститутката и наркоманка Люсил Джоунс. Или да остане неидентифицирана. Във всеки случай вече никой нямаше да издирва Елиз Леърд — съпругата на съдията. Щеше да остане покойница, разпозната от съпруга си, с потвърдена самоличност по зъболекарски снимки, и вероятно — кремирана.

ДиДи гледаше мълчаливо ту него, ту нея, докато се опитваше да осмисли фактите. Най-сетне продума:

— Омъжила си се за него, Елиз, с надеждата да събереш доказателства, които да отнесеш в прокуратурата и да изобличиш и двамата със Савич. Това ли е най-същественото?

— Да.

— Тогава къде са доказателствата?

— Ако имах някакви, Кейто вече щеше да бъде в затвора и всичко това нямаше да се случи.

ДиДи я изгледа с недоверие.

— Нима твърдиш, че след като си живяла близо три години с този човек, не си намерила нито една хартийка, записан разговор или каквато и да била улика?

— Ако имах нещо, не бих останала с него.

— Да, палатът, в който те бе настанил, е скапано място. Разбирам защо толкова си ненавиждала живота си там.

Елиз се надигна и заплашително застана срещу нея:

— Мразя Кейто Леърд! Поръчал е убийството на брат ми, а трябваше да спя с него. Да се преструвам, че изпитвам удоволствие. Три години! — Гласът й трепереше. — Но бях готова на това, стига накрая Кейто да си плати.

— Добре-добре, разбирам — успокои я ДиДи. — Само още един въпрос. Защо съпругът ти си е създал главоболия с Наполи? Щом толкова е искал да те убие, защо просто не е помолил приятеля си Савич за тази услуга?

— Помислих по въпроса — намеси се Дънкън. — Савич е щял да го извърши бързо и безпогрешно. Но още преди тялото на Елиз да изстине, Мейер Наполи е щял да изпълзи като червей, за да размаха онези снимки на Елиз и Савич пред всеки репортер на източното крайбрежие. Заплашил е да разтръби за връзката й с Коулмън Гриър и че Кейто го е наел да я следи. Съдията би рискувал да бъде поставен под подозрение и принуден да отговаря за всичко. Както и Савич. Но използвайки Наполи, съпругът си осигурява ролята на жертва. Отървава се и от Елиз, и от изнудвана.

— Добре, вече добих представа как стоят нещата, но докъде ще ни отведе това? — попита уморено ДиДи.

Дънкън кимна към Елиз:

— Имаме свидетел на убийството на Наполи.

— Слез на земята, Дънкън! Тя не може да бъде надежден свидетел.

— Имаме обратната разписка за пакета, изпратен от Наполи. Това е пряка връзка.

— Но отново не доказва, че Савич е бил на моста в онази нощ. А срещу съдия Леърд нямаме никакво доказателство, че е извършил нещо нередно, освен погрешно идентифициране на труп, което може да бъде оправдано като неволна грешка, допусната поради дълбока скръб и случайно разменени зъболекарски картони. — ДиДи се обърна към Елиз и попита: — Докога възнамеряваш да се правиш на мъртва?

— Докато стане безопасно да се появя.

— А междувременно, Дънкън, ти тук ли ще си живуркаш с нея?

Тонът й го подразни, но за да спести време и нерви, реши да го отмине.

— С Елиз обмислихме поне десет плана и отхвърлихме всичките.

— Обсъждал си полицейски стратегии с нея!

Преглъщайки насмешливия й тон, Елиз се обади:

— Хрумна ми, че може би не намерих никакви доказателства просто защото не са там.

— Мислиш, че Савич съхранява документацията им? — попита Дънкън. Интуицията му подсказа, че й е хрумнало нещо.

— Ако спипаме Савич, рано или късно и Леърд ще падне в ръцете ни.

— Как мислиш да стане това? — заядливо се намеси ДиДи.

— Да, Дънкън, как се надяваш да стане? — повтори Елиз. — Кейто няма да падне лесно. Няма да се подхлъзне и да допусне грешка. През цялото време, докато бяхме женени, не се случи нито веднъж, няма да се случи и сега.

— Все някак ще го хванем.

— Но как! Не са успели да докажат, че той е поръчал убийството на Чет. Отървал се е безнаказано. Ако бях загинала в кабинета му или на моста, отново щеше да му се размине. — Гневният й поглед шареше между него и ДиДи. — Нали? — Никой от двамата не отрече думите й. — Разбира се — упорито заяви тя. — Знаете го не по-зле от мен.

— Ще измисля нещо — настоя детективът.

— Но какво?

— Все още не знам.

— Междувременно трябва да остана мъртва ли?

— Елиз, в момента обмислям тактиката.

— Той трябва да бъде изправен пред правосъдието.

— Съгласен съм. — Дънкън сниши глас: — Но от двете риби по-голямата е Савич. Ако убедим съдията да ни помогне да го притиснем…

— Как ще го убедиш? — Изведнъж изражението на Елиз коренно се промени и тя се отдръпна от него. — Моля те, не ми казвай, че ще предложиш на Кейто оневиняване в замяна на показания срещу Савич.

Той отмести поглед от нея.

— Не мисля, че ще се стигне толкова далеч.

— Никога не ще признае.

— Ще извия ръцете му. — Той леко се усмихна, но на Елиз никак не й бе забавно. — Слушай, искам да пребия онзи кучи син, докато направи самопризнания, имам не една причина да го сторя, но…

— Дано не говориш буквално! — изписка ДиДи.

— Не е нужно и ти да участваш! — изръмжа детективът.

— Какво? Значи въпросът стана личен? Вече не те е грижа за справедливостта, а за нея! — Гласът й отново прозвуча пренебрежително.

— Аз съм ченге — процеди Дънкън. — Кейто Леърд е участвал в заговор за убийство на човек, задушили са го с калъп сапун. Ако влезе в затвора, значи съм изпълнил дълга си и ще мога да спя спокойно.

— В нейното легло.

Тишината, която настъпи, бе изпълнена с гняв. Няколко мига никой не проговори, най-сетне Елиз каза:

— Не мисля, че ще се стигне до физическа разправа с Кейто. Когато ме види жива, ще…

— Ти оставаш тук.

Тя втренчи очи в Дънкън.

— Не, по дяволите!

— Ще стоиш тук, Елиз. В безопасност, далеч от погледите на Кейто Леърд и Савич, докато и двамата бъдат прибрани на топло! — решително отсече той. — Не мога да изпълня плана си и в същото време да те пазя.

— Трябва да присъствам, когато Кейто разбере, че е разкрит! — извика тя. — Искам да видя изражението му. Години чаках да получа възмездие за смъртта на брат си. За нищо на света няма да го пропусна.

Дънкън упорито поклати глава.

— Ще дойде и твоят час — в съда, обещавам. Но засега трябва да си траеш и да ни оставиш да свършим работата си. — Елиз понечи да продължи спора, но той добави: — Ако с теб се случи нещо, отново ще затънем в блатото и никога не ще притиснем онези копелета. Ти си ключов свидетел в разследването ни срещу Савич. Също толкова важна си за завеждането на дело срещу Леърд за убийството на Чет и всичко останало. Не се показвай, докато не настъпи удобният момент капанът да щракне. Съжалявам, Елиз, просто се налага.

ДиДи бе слушала мълчаливо, с нескрито задоволство спора между тях. Най-сетне се намеси:

— Не ми се ще да ви напомням, че все още нямате капан, който да заложите.

Дънкън й изложи плана си, но тя отвърна с явна липса на ентусиазъм:

— Не знам, Дънкън, не ми харесва.

— Играта трябва да загрубее, ДиДи. Вчера проумях, че няма да поставим онези типове натясно с чисто законни средства. Не можем да играем по правилата и да се надяваме да ги изправим пред съда. Те владеят всички правни машинации. Знаят как да ни разгромят. Единственият начин да ги пипнем, е, като заобиколим някое и друго правило.

— Кое правило? — тревожно попита тя.

— Просто казвам… — Дънкън млъкна, отказвайки да бъде по-конкретен. — Ще трябва да си позволим малко свобода на действие. С мен ли си или не?

— С теб съм — отвърна неуверено ДиДи. После заяви по-твърдо: — Разбира се, че съм с теб.

Той погледна Елиз и нежно й се усмихна.

— Трябва да се съгласиш, че така е най-добре.

След дълго колебание тя кимна.

* * *

Дънкън реши да остави колата си при Елиз.

— Използвай я само в краен случай — предупреди я той, докато й подаваше ключовете. — Стой в къщата през повечето време. Когато излизаш, старай се да не привличаш внимание. Никой не бива да те види, докато всичко приключи. — Ласкаво прокара ръка по косата й. — Не бива да рискуваме да се заговори, че някой е видял духа на Елиз Леърд, нали?

Включи домашния телефон и й каза, че ако се обажда той, ще изчака телефонът да звънне два пъти, ще затвори и отново ще набере.

— Иначе не вдигай. Използвай го само при изключителни обстоятелства.

Даде й и резервния пистолет, който бе скрил върху шкафа.

— Лесно се използва.

Показа й как да борави с него и й даде допълнителни патрони. Когато най-сетне стана време двамата с ДиДи да тръгват, лицето на Елиз се напрегна.

— Страхувам се — Тя усещаше, че я обзема паника.

— Всичко ще бъде наред.

— Не се безпокоя за себе си, а за теб.

— Ще внимавам. ДиДи ще пази гърба ми.

Едва сдържайки сълзите си, тя промълви:

— Моля те, бъди нащрек!

— Обещавам. Ти също не поемай рискове, Елиз!

Прегърнаха се и се сляха в дълга целувка. Когато най-сетне се отдръпна от нея, Дънкън й прошепна:

— Запомни всичко, което си казахме тази сутрин. — После отново я целуна. — Доскоро.

Обърна се бързо и двамата с ДиДи се отправиха към вратата.

* * *

Обсъдиха плана по пътя обратно към Савана. Когато минаха по Талмадж Бридж и свиха към центъра, ДиДи направи последен опит да го убеди да не привежда плана си в действие, без да го обсъди с капитан Джерард.

— Опасно е, лудост е да се захванеш сам, Дънкън.

— Не съм сам — имам теб.

— Бихме могли да включим Уорли и още неколцина колеги…

— Не. От мен Леърд очаква най-лошото. По-добре е да изглежда, сякаш съм превъртял и съм станал непредсказуем.

Изминаха няколко пресечки и едва тогава тя каза:

— Стопроцентово ли си сигурен, че Елиз Леърд не е скалъпила тази сложна история и не те е прелъстила, за да й повярваш?

— С каква цел? — Хвърли й убийствен поглед. — Самата ти каза, че си е уредила уютно гнезденце. Защо би искала да го унищожи, освен ако това, което твърди, е истина?

— Казвам само, че е малко странно за цялото време, през което е била съпруга на Кейто, да не е успяла да намери никакво доказателство.

— Ще намерим. Веднъж да докопаме Савич и ще бъде лесно.

— Госпожа Леърд…

— Не я наричай така!

— Не беше съгласна с твоите приоритети.

— Накрая се съгласи. Спри до къщата ми.

— За какво?

— Трябва да се преоблека. Не искам да се срещна със съдията по тениска и джинси.

— Не отиваме на среща с него, Дънкън. Отиваме да го отвлечем.