Сандра Браун
Рикошет (13)

Дванадесета глава

Отидоха да закусят в едно кафене в центъра, недалеч от Казармата. ДиДи поръча омлет от белтъци с обезмаслено сирене, пресни домати и препечени филийки от пълнозърнест хляб. Дънкън реши да хапне две яйца върху овесени ядки с разтопено масло, парченца наденица, хлебчета и сос.

— Толкова е нечестно! — просъска ДиДи, докато гледаше как той потапя парченцата наденица в соса. — Ще поръчам да ми направят „вуду“ кукла с твоя образ. Всеки път, когато се налага да ям нискокалорична храна, ще забождам по една игла в нея.

— Някой ден ще си изпатя заради тези неща.

— Едва ли — промърмори тя. — Всичко зависи от гените. Една от най-жестоките шеги на Господ с човешката раса е това, че виждаш в какво ще се превърнеш след време. Забелязал ли си задника на майка ми? Колкото цял диван.

— Но не е сбръчкана.

— Защото лицето й е бухнала кифла. Днес ще се видя с тях.

След всяко гостуване при родителите си ДиДи изпадаше в мрачно настроение и го удряше на самокритика.

— Там ще си хапнеш добре — успокои я партньорът й.

— Не и преди да отидем до гробището да отдадем почит на скъпоценния Стивън. — Тя потърка челото си. — Чуй ме само. Брат ми е мъртъв, аз съм жива, а ме е яд на него. Що за човек съм? Ужасна съм, нали?

— Слушай, ако предпочиташ да водиш този разговор със себе си, мога да си тръгна и да дойда отново по-късно.

Тя го погледна с тъжна усмивка:

— Извинявай. Знаеш колко мразя тези поклонения на гроба на Стивън. Мама все ридае, а татко мълчи като пън. Когато си тръгнем, ме поглежда и знам какво си мисли. Пита се, щом е било писано да загуби едно от децата си, защо това е трябвало да бъде Стивън.

— Няма подобни мисли.

— Нима? Тогава защо ме кара да се чувствам, сякаш съм най-голямото разочарование в живота му?

— Просто не знае как да ти покаже колко се гордее с теб. Той те обича.

Дънкън всеки път я уверяваше в това, но знаеше, че не му се връзва. Дори не бе сигурен дали самият вярва в думите си.

Брат й бе загинал при автомобилна катастрофа седмица преди да завърши гимназия. ДиДи, с няколко години по-малка, си бе наумила да заеме неговото място или поне да опита. Две десетилетия след трагедията родителите й в още скърбяха за него, а тя се стараеше да компенсира загубата им и да спечели любовта, с която бяха обграждали покойния й брат — гордостта на семейството.

Баща й бе ветеран от армията. Затова веднага след колежа ДиДи бе постъпила във флота. Имаше отлични постижения, но не успя да впечатли баща си. Отказа да продължи военната си служба точно когато имаше шанс за повишение и вместо това, започна работа в полицията. Рекордно бързо се издигна от редови полицай до детектив, кандидатства за място в отдел „Тежки престъпления“ и го получи.

Притежаваше вроден усет за полицейската работа, която сякаш й доставяше огромно удоволствие. Ала Дънкън често се питаше дали този избор на кариера не е поредният й опит да докаже на родителите си, че може да се справя с трудна работа толкова добре, колкото всеки мъж. Както би се справял Стивън.

Нейната целенасоченост и амбиция бяха достойни за възхищение. Но стремежът й да се отличи, благодарение на който стана добро ченге, я превръщаше във вечно неудовлетворена личност. Постигнатото все й се струваше недостатъчно и непрекъснато полагаше усилия за повече. За нея не съществуваше нищо друго, освен работата. Имаше малко приятели и още по-малко поводи за общуване с хората. Отнасяше се с пренебрежение към самата идея за романтична връзка. Твърдеше, че не би си струвало усилията да я направи сполучлива, а дори и по някакво чудо да потръгне, не би могла да я съвместява с кариерата си.

Дънкън неведнъж бе изтъквал колко еднообразен е животът й и я бе съветвал да въведе известен баланс в него. Но с подобна пристрастена личност бе трудно да се спори. Тя беше обсебена от нещо, което управляваше живота и решенията й. А това можеше да доведе до опасни последици.

Тази мисъл го накара да потръпне.

За чия пристрастеност мислеше? На ДиДи или своята? Самият той бе завладян от опасната мания да залови Савич. А сега — и от Елиз Леърд.

— Дънкън? — ДиДи го изтръгна от тревожните мисли. — Казах: да поговорим за връзката на Елиз Леърд с Коулмън Гриър.

Супер!, рече си той.

— „Тази гореща, страстна любов“ — затананика тя песен на Елвис.

— Не знаех, че си падаш по бейзбола.

— Вече знаеш.

— Гриър бе добър играч.

— Добър? Беше истинска звезда, Дънкън. Голямата звезда на „Брейвс“ цели три сезона.

— Знам за постиженията му. Навярно повече от теб — добави той, питайки се защо изведнъж се бе почувствал толкова сърдит на целия свят и особено на ДиДи. Дали заради намека й, че Коулмън Гриър е „горещ и страстен“ както и любовта му с Елиз Леърд?

— Какво мислиш за тази връзка? — попита партньорката му.

Дънкън не отвърна веднага. Повика с жест сервитьорката да долее чашата му. Накара ДиДи да чака, докато отнесат чиниите им и отпие първата глътка от новото кафе.

— Не е потвърдено, че са имали връзка.

Още докато изричаше тези думи, знаеше, че реакцията на ДиДи ще бъде емоционална. Наистина се оказа такава.

— О, моля те! Стига глупости! Имала е тайни срещи с Коулмън Гриър, а не вярваш, че са мърсували? Какво друго може да са правили?

„Наистина какво друго, освен «мърсуване»?“, помисли си той.

— Нека ти кажа какво мисля — заговори тя.

— Не се и съмнявам, че вече имаш мнение.

— Вероятно госпожа Леърд е излъгала, когато каза, че не е чувала за Мейер Наполи. Не, остави ме да довърша — настоя тя, когато видя, че той се готви да я прекъсне. — Зададе онзи невинен въпрос, за да замаже очите ни и да заблуди съпруга си. Мисля, че по някакъв начин е разбрала, че Наполи я следи. Досетила се е, че е нает от мъжа й, и е разговаряла с него.

— Прекаляваш, ДиДи. Правиш прибързани заключения без никакво основание. Нямаш нищо черно на бяло.

— Изслушай ме.

Той сви рамене примирително.

— Значи тя разговаря с Наполи, който, както знаем, има морал на плужек. Предлага му повече пари, отколкото съпругът й, и детективът се връща при Кейто с празни ръце… Какво? — попита тя, когато видя Дънкън да поклаща глава.

— Леърд ми каза, че Наполи е донесъл доказателства за връзката, но той е отказал да ги чуе или види, забрави ли?

ДиДи прехапа устни за миг, но възрази:

— Е, добре, тогава може би Наполи е отишъл при нея, след като съдията го е разкарал. Показва й снимки, видеозапис, някакво доказателство за изневерите й. Обяснява й, че съпругът й вече не проявява интерес към материалите, но други биха могли да се заинтересуват. Медиите например. Все пак Коулмън Гриър е известна личност. И започва да я изнудва. Напълно в стила на Наполи е да играе подобна мръсна игра.

— Да, но къде се вмества Гари Рей Тротър в нея?

— Той е вестоносецът.

— Застреляла с вестоносеца?

— Нещо такова.

Дънкън не искаше да признае, че през целия вчерашен ден след разговора със съдията, мислите му клоняха в същата посока. Кейто Леърд бе излъгал, че не се е виждал с Мейер Наполи извън съдебната зала. Може би Елиз бе излъгала също толкова лесно, но по-убедително.

— Признавам, че версията ти е добра — каза той. — Но тъй като всичко това е игра на догадки, нека погледнем нещата от друг ъгъл. Да кажем, че Наполи е изнудвал съдията. Имал е доказателства за любовна връзка между съпругата му и известен бейзболист. Може би Леърд не е искал да узнае пикантните подробности, но обществеността би проявила интерес.

— За да не се разчуе, съдията плаща на Наполи да си трае и връзката на съпругата му остава семейна тайна — довърши ДиДи.

— Именно. Негова чест се подсигурява двойно. Не иска мръсната тайна на жена му да излезе наяве, но не желае и Елиз да разбере, че той се е добрал до нея.

Дънкън затвори очи, за да се съсредоточи по-добре.

— Какво? — попита ДиДи след малко.

Версията, която изгради, почти го накара да повярва в твърденията на Елиз. Но трябваше да внимава как ще я изложи пред ДиДи.

— Ами ако…

— Говори! — настойчиво го подкани тя.

— Ако съдия Леърд не е толкова благосклонен и готов да прости и забрави, колкото иска да повярвам? Ако това го човърка отвътре, разяжда брака им, любовта му към нея и мъжкото му самочувствие?

ДиДи се намръщи.

— Тогава значи е адски добър актьор. Държи се, сякаш боготвори земята, по която тя стъпва.

— Просто изказвам предположение — раздразнително промърмори той.

— Добре, продължавай.

— В нощта на стрелбата я е задържал в леглото, не е позволил да включи алармата.

— Не знаем дали я е задържал.

Дънкън знаеше. Елиз му бе споменала поне това.

— Да предположим.

— Почакай — настръхна ДиДи, вдигайки ръце. — Искаш да кажеш…? Какво се опитваш да кажеш? Накъде биеш? Че Тротър не е бил просто посредник, а е влязъл там с по-коварна цел, така ли?

Дънкън сви рамене, сякаш изричаше: „Възможно е…“

— Имал е пистолет, с който е стрелял.

— Гари Рей Тротър — рекетьор? Наемник, изпратен да окаже натиск върху съдия Леърд?

— Или върху госпожа Леърд.

— Не искам да говоря лошо за мъртвите, но, Дънкън, опомни се! Гари Рей Тротър в ролята на наемен убиец?

— Не ти се струва правдоподобно ли?

— Никак!

Всъщност на него — също. Колкото повече мислеше, толкова по-малко вероятно изглеждаше човек с интелекта и връзките на Кейто Леърд да наеме абсолютен неудачник като Тротър да извърши убийство. Явно Елиз Леърд се опитваше да го води за носа. Не знаеше само защо. И бе ужасно ядосан на себе си, че изобщо обръща внимание на думите й.

Но заради какво съчиняваше подобна история? „За да избегне съдебно преследване, глупако!“, помисли си той.

А защо бе дошла при него? Още по-глупав въпрос. Защото изпитваше влечение към нея и тя го знаеше.

Но, по дяволите, изглеждаше истински изплашена, когато й спомена, че може просто да попита Кейто какъв мотив би имал да желае смъртта на съпругата си. Дали мотивът бе връзката й с Коулмън Гриър? Мамка му!

— Какво? — попита стреснато ДиДи.

— Не знам… Въртим се в кръг и единственият извод, който сме направили досега, е, че нещо в това престъпление не се връзва. Просто е… странно. Но колкото повече задълбаваме, толкова по-малко…

— Прилича на самозащита.

— Нямаме нищо, което да опровергава тази версия.

— Тогава защо посвещаваме толкова време на случая?

— Не знам.

— Напротив — знаеш.

Да, знаеше, но все още не се решаваше да разкаже на ДиДи за бележката на Елиз Леърд. За появата й до къщата му и за твърдението й, че съпругът й е наел Гари Рей Тротър да я убие.

— Не бързаме да го обявим за приключен заради интуицията си. И двамата усещаме, че нещо ни убягва — заяви тя. — И това нещо би могло да се окаже разликата между самозащита и убийство. Твърде съществена разлика. — ДиДи проследи с поглед сервитьорката, която донесе на друг клиент парче пай с кокосова сметана. — Ако Елиз Леърд яде такива неща, ще се самоубия.

— Не я харесваш, нали?

— Мразя я! — откровено каза тя. — Не стига, че изглежда като Хубавата Елена и живее в разкош в онзи проклет замък, а отгоре на това е имала късмета да види Коул Гриър гол.

— Това не е омраза, а завист.

— Преди беше завист. Ала прерасна в омраза, когато чух за Коулмън Гриър.

— Трябва да й зададем няколко въпроса за това.

Дънкън се закле пред себе си, че любопитството му към връзката на Елиз с бейзболиста е чисто професионално. То би могло да доведе до напредък в разследването. Трябваше да види реакцията й, когато спомене името Гриър. Но само защото тази реакция можеше да бъде издайническа и следователно — важна за разследването. Нищо лично.

— Добре, ще я поразпитаме, да видим какво ще ни каже — съгласи се ДиДи. Присви очи, както по време на тренировки по стрелба, прицелвайки се в Дънкън. — Особен интересно ми е да узная дали тя носи отговорност за самоубийството му.