Никълас Еванс
Лечителят на души (33)

Шеста глава

Обели лука, после го разполови и започна да го реже на ситно, като дишаше през устата, за да не й избият сълзи. Усещаше, че Том наблюдава всяко нейно движение, и кой знае защо, това й даваше сили, сякаш погледът му й вдъхваше умения, каквито дори не бе предполагала, че притежава. Бе изпитала същото и когато се любеха. Може би (тя се усмихна), може би и конете се чувстваха така в негово присъствие.

Беше се облегнал на плота между кухнята и всекидневната в дъното. Не бе и докоснал чашата вино, която му бе наляла. По транзистора на Грейс в трапезарията прекъснаха музиката, която Ани бе намерила, за да подхванат научна дискусия за композитор, за когото тя не бе и чувала. Всички тези хора по радиото имаха еднакви кадифени гласове.

— Какво гледаш? — попита тихо Ани.

Том сви рамене.

— Теб. Притеснявам ли те?

— Харесва ми. Така имам чувството, че знам какво правя.

— Готвиш хубаво.

— Е, колкото да не умрем от глад.

— На мен пък ми е много вкусно.

Днес следобед, когато се бяха върнали в ранчото, Ани се бе притеснявала, че действителността ще ги затисне. Но колкото и да е странно, това не стана. Тя имаше чувството, че е обгърната от спокойствие, което нищо не може да наруши. Докато Том бе при конете, провери съобщенията и не откри сред тях нищо обезпокоително. Най-важното бе от Робърт, който й съобщаваше номера на полета на Грейс и часа, когато момичето щеше да пристигне утре в Грейт Фолс. Всичко било минало добре при Уенди Ауербах, новата протеза била толкова удобна, че Грейс смятала едва ли не да се включи в някой маратон.

Ани запази спокойствието си дори когато им звънна и разговаря и с двамата. Във вторник им бе оставила съобщение, че смята да прекара два дни в планинската хижа на Букърови, и това, изглежда, не бе породило и най-малкото съмнение. Откакто бяха женени, често ходеше на разни места сама; явно и сега Робърт бе изтълкувал това нейно хрумване като опит да си възвърне душевното равновесие, след като бе изгубила работата си. Попита я единствено как е прекарала, а тя му отвърна само, че е било хубаво. Дори не се наложи да лъже.

— Малко ме тревожи това твое прехласване по живота сред природата — пошегува се мъжът й.

— Защо?

— Току-виж си решила да се преселиш за постоянно там и ще ми се наложи да се заема с договори за покупко-продажба на добитък.

Щом затвори телефона, Ани се зачуди защо, за разлика от очакванията й, гласът на мъжа й или на Грейс не я бяха удавили в море от вина. Сякаш гузната й съвест бе излязла в отпуск и сегиз-тогиз хвърляше по някой поглед на часовника да види колко още часа дължи Ани на Том.

Готвеше спагетите, които бе смятала да поднесе на вечерята с Букърови. Саксийките босилек, които бе купила в Бют, бяха нацъфтели. Докато режеше листата, Том дойде при нея, сложи лекичко ръце върху хълбоците й и я целуна отстрани по врата. От допира на устните му й секна дъхът.

— Мирише хубаво — отбеляза той.

— Кое, аз или босилекът?

— И двете.

— Едно време с босилек са балсамирали мъртъвците. Спира разлагането на плътта.

— Пък аз си мислех, че спира плътските желания.

— Това също. Не прекалявай с босилека.

Сложи листенцата в тигана, където лукът и доматите вече къкреха, сетне се извърна бавно в обятията на Том, за да застане с лице към него. Челото й бе на едно равнище с устните му и той я целуна нежно по него. Ани сведе поглед и пъхна палци в предните джобове на дънките му. И в споделеното спокойствие на този миг разбра, че няма сили да напусне Том.

— Обичам те! Много!

— Аз също — отвърна той.

Запалиха свещите, които бе купила за вечерята с Букърови, изключиха флуоресцентното осветление и седнаха да вечерят на малката маса в кухнята. Спагетите бяха много вкусни. Щом се навечеряха, Том я попита дали е разбрала как става фокусът с въженцето. Ани отвърна, че ако се вярвало на Джо, това изобщо не било фокус, но при всички положения нямала представа как се прави.

— Още ли е у теб?

— А ти как мислиш?

Извади го от джоба си и му го връчи, а той й рече да му подаде пръста си и да внимава, понеже щял да й го покаже само веднъж. Ани загледа съсредоточено сложните движения, които Том правеше с ръка, докато примката не обхвана долепените им пръсти. Сетне той дръпна бавно примката и в мига, преди тя да се изхлузи, Ани изведнъж проумя как се прави.

— Чакай да опитам — каза тя.

Установи, че е в състояние да повтори до най-малките подробности движенията на ръцете му и да ги възсъздаде като огледален образ. Когато дръпна въженцето, то се освободи.

Том се облегна на стола и й се усмихна с обич, но и някак тъжно.

— Браво на теб! Вече го знаеш.

— Да задържа ли въженцето?

— Вече не ти трябва.

Взе го и го прибра в джоба си.

 

 

Колкото и да й бе неприятно, бяха дошли всички. Но как да не дойдат, нали отдавна чакаха с нетърпение този момент! Грейс погледна лицата покрай оградата на голямата арена: майка й, Франк и Даян, Джо, близнаците с еднаквите шапки с надпис „Юнивърсъл Студиос“, тук бе дори Смоуки. Ами ако не станеше нищо? Не, нямаше да го допусне! Всичко щеше да бъде наред.

Пилигрим стоеше оседлан насред арената, а Том оправяше стремената. Конят бе красив, макар че Грейс още не можеше да го гледа със седло западняшки модел. Откакто бе започнала да язди Гонзо, предпочиташе това седло пред английското. Чувстваше се по-сигурна и точно затова щяха да използват него и днес.

Сутринта двамата с Том бяха успели да разплетат и последните сплъстени кичури в гривата и опашката му и го бяха чесали, докато козината му не заблестя. Грейс си помисли, че ако не са белезите, Пилигрим преспокойно би могъл да мине и за кон, отличен на изложба с медал. Винаги се бе откроявал. Горе-долу преди година бе видяла за пръв път снимката му, която бяха пратили от Кентъки.

Всички бяха наблюдавали как, яхнал Пилигрим, Том обикаля няколко пъти в лек тръс арената. Застанала до майка си, Грейс дишаше дълбоко, за да не й прилошее от вълнение.

— Ами ако разреши само на Том да го язди? — попита тя шепнешком.

Ани я прегърна.

— Знаеш, милото ми, че Том няма да те пусне, ако е опасно.

Така си беше. Но от това на Грейс не й олекна ни най-малко.

Том остави Пилигрим и се запъти към тях. Момичето излезе напред. Новата протеза му бе като излята.

— Готови ли сме? — попита той.

Грейс преглътна и кимна. Не знаеше дали ако заговори, гласът й няма да трепери. Том забеляза разтревоженото й лице и когато дойде при нея, й каза така, че да не чуе никой:

— Не е задължително да го правим сега. Да ти призная, не очаквах, че ще стане такъв цирк.

— Няма нищо. Не ми пречи.

— Сигурна ли си?

— Да.

Той я прегърна през раменете и я поведе към мястото, където стоеше Пилигрим. Грейс забеляза как още отдалеч конят наостри уши.

 

 

Сърцето на Ани бумтеше толкова силно, та й се струваше, че Даян, която стоеше до нея, го чува. Не знаеше за кого се притеснява повече: за дъщеря си или за себе си; онова, което ставаше в другия край на ивицата червен пясък, бе от огромно значение. Беше и начало, и край, макар че Ани не знаеше на какво и за кого. Сякаш всичко се въртеше в огромна центрофуга на чувствата и чак когато тя спреше, Ани щеше да разбере какво е причинила на всички и какво им е писано да стане с тях.

— Мъжко момиче е дъщеря ти! — каза Даян.

— Знам.

Том накара Грейс да спре на известно разстояние от мястото, където стоеше Пилигрим, за да не ходят при него и двамата. Извървя сам последните няколко крачки, спря и се пресегна внимателно да го хване. Пое юздата и опря глава до неговата, като го милваше по врата. Пилигрим нито за миг не свали очи от Грейс.

Дори отдалеч Ани виждаше, че става нещо.

Когато Том се опита да подкара коня, той се задърпа, отметна глава и забели очи срещу момичето. Мъжът го обърна на другата страна и обиколи с него няколко пъти арената, както момичето бе виждало да го води с повода. Накара го да се наведе и да се завърти на сто и осемдесет градуса. Това явно му вдъхваше спокойствие. Ала в мига, в който Том го поведе отново към Грейс, конят пак започна да нервничи.

Грейс бе с гръб и Ани не виждаше лицето й. Но не бе и нужно. И от разстояние усещаше, че детето й е притеснено и стои като на тръни.

— Не знам дали изобщо трябва да го прави — обади се Даян.

— Пилигрим ще се успокои — възрази припряно Ани. Думите й прозвучаха някак грубо.

— Сто на сто — намеси се и Смоуки.

Но и той не бе много сигурен.

Том отведе Пилигрим встрани, направи още няколко кръгчета и когато и това не помогна, го яхна и обиколи на галоп два-три пъти арената. Грейс се въртеше бавно и не ги изпускаше от поглед. Извърна се за миг към майка си и всички се усмихнаха не особено убедително.

Том не каза и дума. Не обръщаше внимание на нищо друго освен на Пилигрим. Беше се свъсил и Грейс не можеше да разбере дали защото се е съсредоточил, или понеже е разтревожен, макар и да знаеше, че когато е с конете, той никога не издава тревогата си.

Слезе от седлото и пак поведе Пилигрим към Грейс. Конят и този път се дръпна. Грейс се обърна рязко и насмалко да падне. Докато вървеше през пясъка, устата й трепереше и Ани видя, че момичето едвам се сдържа да не се разплаче.

— Смоук! — извика Том.

Младежът се прекатери през оградата и отиде при него.

— Ще се укроти, Грейс — каза Франк. — Само изчакай малко. Ще видиш, Том ще го вразуми.

Грейс кимна и се опита да се усмихна, но не намери сили да погледне нито него, нито другите, камо ли майка си. На Ани й идеше да я прегърне, ала не го направи. Знаеше, че Грейс ще даде воля на сълзите си, ще се смути и ще се ядоса и на двете. Затова, когато дъщеря й се приближи, й каза:

— Франк е прав! Пилигрим ще се укроти.

— Видя, че ме е страх — пророни едва чуто Грейс.

В другия край на арената Том и Смоуки бяха свели глави и си шепнеха припряно нещо, което чуваше единствен Пилигрим. След малко Смоуки се обърна и изтича при портата в края на арената. Прекатери се през нея и се скри в конюшнята. Том остави Пилигрим и дойде при останалите.

— Спокойно, Грейс! — каза той. — Сега ще направим нещо, до което се надявах да не стигаме. Но Пилигрим още изживява страхове, до които не мога да се добера по друг начин. Затова се налага ние със Смоуки да се опитаме да го вразумим. Нали разбра?

Момичето кимна. Ани виждаше, че и дъщеря й като нея няма представа за какво става дума.

— Какво ще му правите? — попита тя.

Том я погледна и Ани внезапно си представи съвсем ясно слетите им тела.

— Горе-долу това, което казах. Но ви предупреждавам, че гледката сигурно няма да е много приятна. Някои коне се дърпат като обезумели. Затова и не обичам да го правя, ако наистина не се налага. Това приятелче вече ни показа, че си пада по битките. Ето защо, ако нямате нищо против, ви предлагам да се приберете, а ние ще ви повикаме, щом сме готови.

Грейс поклати глава.

— Не. Искам да гледам.

 

 

Смоуки се върна на арената с нещата, които Том го бе пратил да вземе. Преди няколко месеца, по време на ездитен курс в Ню Мексико, им се бе наложило да го правят и младежът бе наясно със сценария. Но далеч от другите, които не откъсваха очи от тях, Том тихо му повтори отново какво да направи, та да не стане грешка и някой да не пострада.

Смоуки го слушаше съсредоточено, като от време на време кимаше. Щом Том се убеди, че момчето е разбрало, двамата се върнаха при Пилигрим. Той бе избягал чак в дъното на арената и от начина, по който мърдаше уши, личеше, че е усетил: нещо ще се случи и то едва ли ще е особено приятно. Позволи на Том да се приближи и да го погали по врата, но без да сваля очи от Смоуки, който стоеше на няколко крачки с въжетата и другите неща в ръце.

Том свали юздата и вместо нея надяна въжения повод, който му подаде младежът. Сетне пъхна в ръцете му и краищата на две дълги въжета, намотани около китката му. Завърза единия край под повода, а другия — върху лъка на седлото.

Вършеше го спокойно, за да не плаши Пилигрим. Беше му неприятно, че се преструва, знаеше какво му предстои да направи и как доверието, което е вдъхнал на коня, ще рухне, преди да бъде възстановено наново. Може би бъркаше в момента. Може би онова, което се бе случило между него и Ани, му бе повлияло и сега Пилигрим го усещаше. Но най-вероятно конят бе доловил, че Грейс се страхува. Знае ли човек какво се върти в главата на тези животни? Дори Том не бе сигурен. Може би самият той му подсказваше някак, без да го съзнава, че не иска всичко да мине гладко, понеже ако минеше добре, Ани щеше да си тръгне.

Помоли Смоуки да му даде букаите, направени от старо зебло и въже. Прокара ръка по левия крак на Пилигрим и вдигна копитото му. Конят само се поразмърда лекичко. Том непрекъснато го успокояваше, като го галеше и му говореше. После, когато Пилигрим застана мирно, пъхна копитото в примката от зебло и провери дали е влязло добре. Другият край на букаите бе от въже, което мъжът пристегна и закачи за лъка на седлото. Пилигрим се превърна в животно на три крака. Всеки момент щеше да се разрази буря и Том го знаеше.

Отдалечи се и пое от Смоуки едното въже — онова, което бе вързано за повода. Пилигрим се опита да тръгне и видя, че е спънат. Заскача и закуцука на десен преден крак, но се уплаши толкова, че се замята и се стресна още повече.

Щом не можеше да върви, тогава сигурно бе в състояние да тича, което и се опита да направи. Но очите му се изпълниха с паника. Том и Смоуки се напрегнаха и задърпаха още по-силно въжетата, принуждавайки Пилигрим да кръжи около тях в радиус около пет метра. А той се въртеше ли, въртеше като обезумял див жребец със счупен крак.

Том погледна лицата, наблюдаващи го от оградата. Видя, че Грейс е пребледняла, а Ани я е прегърнала, и се прокле, задето им е дал възможност да избират, вместо да ги отпрати и да им спести тази мъчителна жалка гледка.

 

 

Ани бе стиснала дъщеря си за раменете толкова силно, че чак кокалчетата й бяха побелели. Всяко мускулче в нейното тяло и в тялото на момичето бе опънато до скъсване и потреперваше, щом Пилигрим направеше поредния болезнен скок.

— Защо го прави? — извика Грейс.

— Не знам.

— Всичко ще е наред, Грейс — успокои я Франк. — Виждал съм да го прави и друг път.

Ани го погледна и се опита да се усмихне. Лицето му далеч не бе така успокояващо, както думите. Джо и близнаците изглеждаха не по-малко уплашени от Грейс.

— Дали да не я заведеш вътре? — попита спокойно Даян.

— Не! — отсече Грейс. — Искам да гледам.

Пилигрим вече лъщеше от пот. Но не спираше. Докато тичаше, спънатият му крак висеше във въздуха като обезобразен смазан плавник. Под копитата му се вдигаше облак червен пясък, който се носеше над него и двамата мъже като гъста алена мъгла.

На Ани й се струваше, че Том просто не е в състояние да направи подобно нещо, че не е в характера му. Беше го виждала да се държи твърдо с конете, но не и да ги мъчи и изтезава. Всичко, което бе правил с Пилигрим, целеше между тях да се създадат доверие и сигурност. А сега му причиняваше болка. Ани не проумяваше нищо.

Накрая конят спря. В същия миг Том кимна на Смоуки и двамата разхлабиха въжетата. После обаче Пилигрим отново препусна, мъжете пак опънаха въжетата и ги дърпаха, докато той не се закова на място. Том и Смоуки пак го оставиха да си почине. Запененият кон едвам си поемаше дъх, дишаше тежко като заклет пушач, страдащ от астма, и звукът бе толкова хриплив и ужасен, че на Ани й идеше да си запуши ушите.

Том каза нещо на младежа. Той кимна, подаде му края на своето въже и отиде да вземе навитото ласо, което бе оставил върху пясъка. Запрати във въздуха широка примка и при втория опит я закачи за лъка на седлото върху гърба на Пилигрим. Затегна я, после отиде с другия край на ласото в дъното на арената и го завърза за една от пречките на оградата. Върна се и пое от Том краищата на другите две въжета.

Том застана при оградата и започна да затяга ласото. Пилигрим го усети и се задърпа, при което лъкът на седлото се килна на една страна.

— Какво прави? — попита тихо и уплашено Грейс.

— Опитва се да го накара да коленичи — поясни Франк.

Конят се дърпа дълго и упорито и накрая наистина коленичи, но само за миг. Събра сетни сили и пак се изправи. Още три пъти пада на колене и се изправя досущ като новопокръстен, приел религията насила. Ала натискът, който Том безмилостно упражняваше върху седлото, бе прекалено голям и най-сетне Пилигрим се предаде и остана на колене.

Ани усети как Грейс отпуска облекчено рамене. Но това не бе краят. Том продължи да дърпа надолу седлото. Изкрещя на Смоуки да пусне другите въжета и да дойде да му помогне. С общи усилия натиснаха още по-силно ласото надолу.

— Защо не го оставят на мира! — попита Грейс. — Докога ще го мъчат?

— Трябва да легне — каза Франк.

Пилигрим фучеше като ранен бик. От устата му капеше пяна. Хълбоците му бяха целите в пясък, полепнал по потта върху тях. Конят продължи още дълго да се дърпа. Но накрая не издържа, строполи се на една страна и положи кротко глава върху пясъка.

Капитулацията му се стори на Ани пълна и унизителна.

Тя усети как тялото на Грейс се разтриса от ридания. Почувства, че и нейните очи се пълнят със сълзи, и не намери сили да ги спре. Момичето се обърна и зарови лице в гърдите на майка си.

— Грейс! — чу се гласът на Том.

Ани вдигна поглед и видя, че той е застанал заедно със Смоуки до проснатото на земята тяло на Пилигрим. Приличаха на двама ловци край убито животно.

— Грейс! — извика той пак. — Ела, ако обичаш!

— Не! Няма да дойда!

Том остави Смоуки сам и се запъти към тях. Лицето му бе мрачно, почти непознато, сякаш го бе обладала тъмна отмъстителна сила. Ани притисна момичето до себе си, като че искаше да го защити. Том спря пред тях.

— Грейс! Би ли дошла с мен?

— Не, не искам!

— Налага се.

— Няма да дойда, пак ще му причиниш болка.

— Не го боли. Няма му нищо.

— Как ли не!

Ани понечи да се намеси и да се застъпи за дъщеря си. Но настойчивостта на Том бе толкова страховита, че вместо това го остави да издърпа момичето от ръцете й. Той хвана здраво Грейс за раменете и я накара да го погледне.

— Налага се да го направиш! Имай ми вяра!

— Да направя какво?

— Ела и ще ти покажа.

Волю-неволю тя тръгна подире му през арената. Водена от същото желание да я защити, Ани се покатери през оградата и ги последва. Спря на няколко крачки от тях, в случай че се наложи да се намеси. Смоуки се опита да се усмихне, но видя, че не му е времето. Том погледна Ани.

— Всичко ще е наред.

Тя само кимна.

— Хайде, Грейс — продължи Том. — Искам от теб да го помилваш. Започни от задницата, погали го по краката, по цялото тяло.

— Защо да го правя? Прилича на мъртъв.

— Прави каквото ти казвам.

Грейс отиде плахо при задницата на коня. Пилигрим не вдигна глава от пясъка, но Ани видя, че с едното око се мъчи да следи движенията на момичето.

— Браво на теб! А сега го милвай. Започвай! От краката. Хайде де! Продължавай! Гали го навсякъде. Ха така.

— Тялото му е отпуснато, сякаш е мъртъв — изкрещя Грейс. — Какво си му направил?

Изневиделица Ани си представи как дъщеря й е лежала в кома в болницата.

— Нищо му няма. А сега сложи длан върху хълбока му и го потъркай. Направи го, Грейс! Хайде!

Пилигрим не се помръдна. Грейс пристъпваше бавно край него и размазваше с длан прахта върху потните му хълбоци, които се вдигаха и отпускаха в такт с тежкото дишане на коня, после по нареждане на Том го загали и по краката. Накрая го замилва по врата и отстрани по влажната свилена муцуна.

— Браво! А сега стъпи върху него.

— Какво? — погледна го момичето, сякаш е луд.

— Казах да стъпиш върху него.

— И дума да не става.

— Грейс…

Ани пристъпи напред:

— Том…

— Ти не се меси, Ани! — Той дори не я погледна. Почти изкрещя: — Прави каквото ти казвам, Грейс. Стъпи върху него. Незабавно!

Просто нямаше начин момичето да не му се подчини. Разплака се. Том я хвана за ръка и я заведе да стъпи между краката на Пилигрим, при корема му.

— А сега се качи отгоре! Хайде, качвай се!

Грейс го направи. С мокро от сълзи лице застана като осакатена душа върху това повалено същество, което обичаше най-много на света, и зарида горчиво заради собствената си жестокост.

Том се обърна и видя, че Ани също плаче, но не й обърна внимание, а пак погледна към Грейс и й каза, че вече може да слиза.

— Защо го правиш? — попита умолително Ани. — Толкова жестоко и унизително е.

— Не, не си права — възрази Том, без да я поглежда, и помогна на Грейс да слезе.

— Моля? — тросна се ядно Ани.

— Не си права. Не е жестоко. Той имаше избор.

— Какви ги дрънкаш?

Том най-сетне се обърна и я погледна. Грейс още ридаеше до него, но той сякаш не я забелязваше. Дори разплакано, клетото момиче, както и майка му, не бе в състояние да повярва, че Том е такъв, че може да е толкова коравосърдечен и безмилостен.

— Имаше избор между това да се дърпа като обезумял или да приеме.

— Нямаше избор.

— Имаше, и още как! Нямаше да му е никак лесно, но щеше и занапред да си навлича нови и нови нещастия. Вместо това обаче предпочете да стигне ръба и да погледне отвъд него. Видя какво има там и го предпочете. — Том се обърна към Грейс и сложи ръце върху раменете й. — Онова, което го сполетя — да лежи ни жив, ни умрял на земята, бе най-лошото, което можеше да си представи. И знаеш ли? Той установи, че не е чак толкова страшно. Че не е страшно дори да стъпиш отгоре му. Видя, че не му мислиш злото. Най-тъмно е преди зазоряване. Това бе най-тъмният миг за Пилигрим и той го изживя. Разбираш ли?

Грейс бършеше сълзите си и се опитваше да проумее за какво става дума.

— Не знам — отговори момичето. — Всъщност мисля, че разбирам.

Том се обърна, погледна Ани и сега тя видя в очите му нещо нежно и умолително, нещо, което й бе познато и за което можеше да се вкопчи.

— Ани! Разбираш ли? Важно е, наистина е важно да разбереш. Което ни прилича на капитулация, понякога изобщо не е капитулация. Тук става въпрос за онова, което става в сърцата ни. Става въпрос да виждаме живота такъв, какъвто е, да го приемаме и да му бъдем верни, каквито и мъки да ни струва това, понеже мъката да не сме му верни е неизмеримо по-голяма. Знам, Ани, че го разбираш.

Тя кимна, изтри сълзите си и се опита да се усмихне. Съзнаваше, че има и някакво друго послание, предназначено единствено за нея. Том й говореше не за Пилигрим, а за тях и за онова, което ставаше помежду им. Но колкото и да се преструваше, не го разбираше. Надяваше се обаче все някой ден да го проумее.

 

 

Грейс загледа как махат букаите от крака на Пилигрим и въжетата, вързани за повода и седлото. Той полежа още малко, като ги наблюдаваше с едно око, без да помръдва глава. Сетне доста плахо се изправи. Залиташе. Изтръска се, изцвили, изпръхтя и направи няколко крачки, за да се увери, че е цял и невредим.

Том заръча на Грейс да заведе коня при коритото в единия край на арената и тя стоя до него, докато той се напи с вода до насита. После вдигна глава, прозина се и всички се засмяха.

Том му сложи отново седлото и каза на Грейс да пъхне крак в стремето. Пилигрим дори не трепна. Мъжът пое тежестта на момичето върху рамото си, а то преметна крак и се разположи на седлото.

Не се страхуваше. Яхнало коня, прекоси арената веднъж, после втори път. Сетне препусна. Всичко мина като по вода.

Трябваше да мине известно време, докато осъзнае, че всички й ръкопляскат, както в деня, когато за пръв път бе яздила Гонзо.

Сега обаче беше върху Пилигрим. Нейния Пилигрим. Той бе издържал. И тя усещаше, че както едно време конят е готов да даде всичко заради нея, че й вярва и няма да я подведе.